Радой Ралин: гласът на българската сатира и социална критика

Димитър Стоянов, по-известен като Радой Ралин, е български сатирик и поет, който с творчество си отразява социалните и политически събития от XX век в България. Роден през 1923 г. в Сливен, той е сред най-значимите гласове на българската сатирична литература, известен с острата си критика към властта и обществото.

Живот и творчество на Ралин

Радой Ралин започва своята дейност още като студент по право в Софийския университет, където през 1941 г. редактира нелегален антифашистки бюлетин – „Истината по антисъветската война“. Поради своите възгледи и действия е арестуван през 1942 г. След това през 1944 г. за кратко ръководи отдел „Агитация и пропаганда“ към Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но напуска поради несъгласие с ръководството и доброволно отива на фронта.

През 1953 г. Ралин става един от основателите на Стършеловия сатиричен театър, първият български театър, посветен на сатиричната миниатюра. Той е също така редактор във вестниците „Литературен фронт“, „Стършел“, „Литературни новини“ и издател на вестник „Щастливец“.

Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани още през 1939-1940 г. във вестник „Бургаски фар“. Първата му епиграма, създадена през 30-те години на миналия век, е посветена на министъра на финансите Стефан Стефанов и носи силни обществени послания чрез остър хумор.

Скандали, репресии и успехи

В началото на 1960-те години Ралин създава пиеси и киносценарии, които обаче не са реализирани поради цензура. През 1962 г. заедно с Валери Петров написват пиесата „Импровизация“, поставена в Сатиричния театър. През 1968 г. издава книга с народни епиграми „Люти чушки“ в тираж от 40 000 екземпляра. След като половината от тиража се разпродава бързо, в партийни кръгове възниква негативна реакция и останалите книги са изгорени, макар част от тях да са спасени и разпространени нелегално от ученици.

Последствието за Ралин е тежко: уволнен е от издателство „Български писател“, готовата му стихосбирка „Късни свидетели“ е спряна, а до 1976 г. не му е позволено да работи официално. През този период е подложен и на наблюдение от Държавна сигурност.

Наследство и цитати

Много от произведенията на Радой Ралин са преведени на 37 езика, което говори за международния му успех и въздействие. Неговите епиграми и цитати продължават да бъдат актуални и днес, като отразяват всеобщите проблеми и човешки слабости:

• „По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака.“
• „Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.“
• „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
• „Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.“
• „Как ме мъчи всеки ден, тоа’ въпрос трагичен: ем да бъда откровен, ем да бъда симпатичен?“
• „Дето брадва заповядва, там народът се не радва.“
• „Откак свят светува, все мазният отгоре плува.“
• „Сме изяли много люти чушки. Затова ни е лютив езика …и тежко му кой ни предизвика.“
• „И дойдоха времена нелепи, в които крадци управляват слепи.“

Радой Ралин почива на 21 юли 2002 г. на 81 години. Малко след смъртта му британският вестник „Таймс“ посвещава обширна редакционна статия на сатирика. Вестникът го нарича „обичания български сатирик, който изрази своето дисидентство чрез епиграми, разкази и пиеси“ и отбелязва, че това е първият път, когато „Таймс“ отделя подобно внимание на български творец.