Николай Йотов подготвя филм за героя Людмил Янков загинал през 1988 г.

Операторът и режисьор Николай Йотов, който подготвя документален и игрален филм за великия български алпинист Людмил Янков, разкрива непознати подробности за живота, смъртта и мечтите му. Янков загива по време на тренировъчно изкачване в Рила на 17 април 1988 г., но остава в съзнанието на хората като герой и пример за човечност и саможертва.

Людмил Янков – скромният герой и неговата голяма мечта

Николай Йотов се запознава с Людмил Янков години преди трагичния му край, като описва алпиниста като „неподправено добър човек“, скромен и притеснителен. Янков произхожда от семейството на бай Стойо, лекар на селата около Кюстендил, за когото говореше с гордост. Освен с алпинизма, Людмил се отличавал като талантлив певец и китарист, макар и с ампутирани пръсти, и съхранявал обичта си към планинарските и песните на Висоцки.

Алпинистът живеел между София и Кюстендил, когато Йотов го снима за своя филм за неговите подвизи, включително хуманната му постъпка през 1984 г. за спасяването на Христо Проданов. В същото време семейството му – съпругата Магдалена и децата му Светлина и Людмил – обитават дома на родителите ѝ, за да са удобствени от грижите, тъй като Магдалена е зам.-кмет по културата и активно работи.

Смъртта и следите, оставени от Людмил Янков

След командировка в Италия Йотов се завръща на 19 април 1988 г. и научава за трагичната гибел на Янков от вестник – на 17 април той загива заедно с млади алпинисти в Рила. Шокиращата новина го оставя разтревожен и той прибира заснетите кадри, посветени на Янков, в шкафа на бюрото си за цели седем години. Постепенно успява да преодолее болката, след като получава детайли за инцидента от близкия приятел на Янков – алпиниста Стамен Станимиров (Стамбата).

От разказите става ясно, че в деня на катастрофата те се разделят на два екипа, като Янков придружава младия Стоян Наков. След нещастния инцидент Стамбата получава папка с текстове на Людмил, в която е описал със смразяваща прецизност подробности около собствената си смърт още ден преди падането – дебютна книга озаглавена „Стената“.

Йотов използва тези архивни материали и възстановки, за да създаде филм, съчетаващ документален и игрално-възстановителен елемент. Филмът, озаглавен „Разговор с приятел“, включва и кадри от паметна церемония за Янков и емоционални моменти със съпругата Магдалена, която умира от рак през 1995 г.

Наследството и плановете за бъдещ филм

Макар да са изминали над 30 години от смъртта на Людмил Янков, Йотов продължава да следи съдбата на неговите деца. Синът вече има собствено семейство и фирма в Кюстендил, а дъщерята живее в Кипър.

Регионалните и национални признания за Янков, включително именуването на връх в Рила с неговото име, вдъхновяват оператора да надгради документалния си филм със сценарий за пълнометражен игрален филм. „При това оскотяване на българина хора като Людмил са необходими и трябва да се помнят“, казва Йотов, който възнамерява да използва съвременни кино технологии, за да пресъздаде драматичните моменти от живота му.

В центъра на новия филм ще бъде и дългогодишната мечта на Янков да се завърне със семейството си в Непал, където да създаде училища и болници за шерпите – хората, които той много обичал и уважавал. За тази цел Янков учил международни икономически отношения и езици, подготвяйки се да посвети живота си на хуманитарна мисия, вдъхновена от примера на сър Едмънд Хилари.

Пример за човечност и отговорност

„Той живееше, за да прави нещо, за да го остави на хората“, обобщава Йотов образа на Людмил Янков. Смъртта му не е просто трагичен инцидент, а символ на отдаденост и ненадмината човещина, които продължават да вдъхновяват новите поколения.