Карикатурата на Георги Чаушов разкри тайната на "червените куфарчета"

Само няколко дни след падането на комунистическия режим на 10 ноември 1989 г. карикатуристът Георги Чаушов, уволнен две години по-рано от в. „Стършел“, рисува емблематичната си карикатура „Хайдушко хоро“. Тя става първото публично осмиване на бившия лидер Тодор Живков и символично предсказва разследванията около изтичането на милиарди долари от държавата чрез т.нар. „червени куфарчета“. Рисунката е публикувана в хумористичния седмичник на 24 ноември 1989 г., само две седмици след пленума на Централния комитет на БКП, на който е свален Живков.

Карикатурата, която разкри системата

Идеята на Чаушов за „Хайдушко хоро“ възниква 2–3 дни след 10 ноември, докато той обмисля връщането си във вестника, разказва съпругата му Ивайла Александрова пред „24 часа“. В рисунката Тодор Живков държи бяла кърпа – символ на капитулация, а бившите му другари са свързани помежду си, но лицата им са скрити с куфарчета, което намеква за тайните финансови потоци, свързани с тях. Чаушов избира цветовете и фолклорната стилистика, което за разлика от обичайните му графики, придава уникален ироничен тон. Редколегията на вестника одобрява публикацията, а карикатурата излиза на първа страница – събитие, което преди това е било немислимо.

Скритите милиарди и легендите за „червените куфарчета“

Темата за милионите долари, предавани в куфарчета на доверени партийни кадри, става една от най-спорните в следващите десетилетия. Според различни източници по 100 хиляди долара са били давани като „кухи кредити“, които никога не са връщани, а придобилите сумите номенклатурни кадри започват частен бизнес почти веднага след промените, обяснява журналистът Крум Благов в своята книга „Първият милион“.

Според бивши ръководители и участници, като заместник-министъра по вътрешните работи Григор Шопов и бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, тези транзакции са били координирани от високопоставени лица, сред които и бившият премиер Андрей Луканов. Няма официална информация кои получатели са били включени, но се говори за престъпна схема с огромни суми в долари, което довежда до обогатяване на определени кръгове и създаване на първите частни структури на прехода.

Ограбването на държавата през призмата на куфарчетата

Бившият шеф на 6-и отдел на ДС Димитър Иванов описва „червените куфарчета“ като метафора за мащабния държавен грабеж, при който са използвани кухи кредити и безплатна приватизация на ценни предприятия. Той подчертава, че държавата и нейните структури са създали условия за изтичане на огромни суми с минимален контрол. Анализите от ревизии на БНБ и министерството по времето на правителствата в началото на 90-те потвърждават огромни финансови загуби, свързани с над 1,5 милиарда долара в 388 външнотърговски организации, които са изчезнали безследно.

Политически и икономически анализатори сочат, че при прехода от социализъм към пазарна икономика тази загадъчна схема с „червените куфарчета“ е допринесла за създаването на олигархия, разрастването на мафията и финансовите пирамиди, които легитимират посткомунистическата система на власт и икономическо влияние.

Недоизяснените тайни и съмнителните инциденти

Много бивши политици, сред които и депутати от СДС, както и журналисти, говорят за средствата, предавани в куфарчета, но доказателства и официални разследвания липсват. Мистериозната смърт на вицепремиера Илко Ескенази през 1994 г., който се е опитал да разкрие тези тайни, също допринася за мита около неизяснената съдба на изтичащите средства.

В публичното пространство се появяват и позиции на членове на семействата на ключови фигури, като синът на Андрей Луканов Карло, който отрича да е получил подобни пари, а според други мнения, „червените куфарчета“ са символ на цяла епоха на корупция и незаконно присвояване на държавни активи.

Икона на прехода и символ на нерешените въпроси

Карикатурата „Хайдушко хоро“ на Георги Чаушов остава символ на онези първи дни на прехода, когато се открива една от най-болезнените теми за България – непрозрачните финансови потоци, свързани с партийния елит и държавните ресурси.

36 години след тези събития в обществото продължава да витае въпросът как точно са изчезнали милиардите чужда валута от държавния контрол и кой е отговорен за тях. Липсата на политическа воля за пълно разследване оставя темата „червени куфарчета“ като една от най-мрачните легенди на българския преход.