Гергьовден – традиции и история на празника на 6 май

Гергьовден е традиционен празник, който се отбелязва както от християни, така и от мюсюлмани, но датата му варира в различните държави. В Гърция, например, той не се празнува на 6 май, както у нас, а е подвижен, тъй като се определя спрямо Великден. Точната дата е 23 април, но когато съвпада или следва големия великденски празник, честването се отлага след него.

Традиции и символика на Гергьовден

Св. Георги често е изобразяван върху икони като на бял кон и с копие, с което пробожда змей. В миналото светецът бил разглеждан като покровител на посевите, земеделието, стадата, брака, здравето и войниците. На този ден за курбан се заколяло първото мъжко агне в стадото, а домовете се украсявали със зеленина от бук.

Празникът символизира края на зимата и началото на лятото, а от този момент стопаните започвали да наемат ратаи, пастири и квъртари. Консумацията на агнешко е свързана с традиции от Стария завет, където Пасха се празнува с колене на агне. Курбанът имал за цел да изрази благодарност към Бога и да се поиска благоволението му, като храната трябвало да достигне за много хора. Агнето се пече цяло, а костите му се закопават на чисто място.

Ритуали и обредни практики

На Гергьовден агнетата се отделят от майките си, а през изгрева пастирите извеждат стадата за кратка паша. След това се прави първото за годината обрядно доене – дои се първата овца, която е родила. Ведрото с млякото се украсява със зеленина и млякото се слага върху празничната трапеза. Също така е прието хората да се теглят на кантар, закачен на плодно дърво, като това се смята за обред, носещ късмет през годината.

Датата на празника според православния църковен календар е 23 април, което е и официалната дата в Гърция. В България след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 6 май. След няколко корекции на празничния календар окончателно е прието Гергьовден да се отбелязва на тази дата. След Освобождението княз Александър Батенберг обявява Гергьовден за Ден на храбростта.

История и легенди за свети Георги

Смята се, че свети Георги е роден около 280 г. в Кападокия, днешна територия на Турция, и умира през 303 г. в Палестина, в град Лид. Той бил военачалник и смел защитник на християнската вяра. Император Диоклециан го хвърля в тъмница и подлага на мъчения. Според описанията в старите писания, Бог многократно го спасява от опасности, включително и след като бил хвърлен в яма с негасена вар, след три дни се появил невредим. В крайна сметка обаче свети Георги е обезглавен.

Най-разпространената легенда разказва за сражение с дракон, който живеел в древния град Селем в Либия. Населението му ежедневно му носело по две овце, за да го задоволи, а по-късно – и по едно дете чрез жребий. Когато трябвало да бъде принесена в жертва дъщерята на владетеля, свети Георги се изправил срещу дракона и го убил с копието си. Оттогава той се смята за символ на победата на вярата над злото.

През времето на кръстоносните походи свети Георги е почитан като светец воин, а английският крал Ричард Лъвското сърце го приема за свой покровител.

Именни дни и традиционни празнувания

На Гергьовден отбелязват имен ден хора с имена като Георги, Гергана, Гинка, Гео, Гюро, Ганчо и Ганка. Това е ден на почит и празник, отбелязващ смелостта и защитата на християнската вяра, с богати обредни традиции и силен символизъм.