Георги Господинов за паметта и културата в обществото

Писателят Георги Господинов коментира важността на паметта и културата в обществото по време на участието си в предаването „На фокус“. Той заяви, че „памет има, когато хората си говорят, ако няма памет всичко е позволено“.

Господинов сподели лични размисли относно трагичната смърт на 12-годишната Сияна, подчертавайки, че „дадох си сметка колко много смърт има около нас и колко възкресения трябва да има, за да може смъртта да се преработи и оцелеем“.

Той направи паралел между събитията в България през 2013 година и настоящите протести в Сърбия, отбелязвайки, че „тогава цялата енергия на града била по улиците“. Според него, неговото поколение не е било научено на съпротива, а само да марширува. „Но вече и аз не виждам тази съпротива“, добави писателят.

Господинов подчерта, че „ако няма памет, всичко е позволено – и това е страшно. Ако няма памет, все едно няма Бог“. Той изрази учудване от факта, че в контекста на войната в Украйна се появяват нови книги и хората се събират, за да обсъждат литература. „Тази война е война за миналото – агресорът иска да се върне към Втората световна война, а моят роман завършва с това“, каза той.

Господинов посочи, че не може да се избира време, в което да се окопаеш, и всички да живеят в това време, в което ти си бил велик. Един от най-хубавите моменти в кариерата му е бил, когато получил писмо от жена, която четяла книгата „Физика на тъгата“ преди тежка операция. Тя споделила, че след прочитането на книгата, останала с усещането, че ѝ се живее.

В заключение, писателят призова: „Ако можем да живеем така, все едно отнякъде ни гледа едно дете. И това дете да го запазим живо“.