Георги Господинов: Културата и литературата дават усещане за бъдеще

Писателят Георги Господинов заяви, че изкуството и културата дават усещане за бъдеще и сплотеност, което е противоположно на ефекта на съвременната пропаганда. Това изказване направи той по време на 20-ата Световна среща на българските медии, която се проведе днес в националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в София.

Ролята на културата в медиите и обществото

Господинов сподели свои спомени от работата си в различни медии, включително за „Литературен вестник“, в който е бил главен редактор. Той припомни, че изданието стартира през 1991 г. и продължава да излиза и днес, със стриктен фокус върху културата. „Имаше хонорари в началото за авторите и редакторите, но с времето те изчезнаха, въпреки това вестникът остана“, каза писателят. Екипът на вестника е избрал да продължи работата без заплащане, за да осигури платформа за млади хора.

Относно присъствието на културата в съвременните медии, Господинов отбеляза сериозни промени през последните десетилетия. Той посочи, че в началото на 90-те години културата се е отразявала отделно с рубрики като „Култура“, „Изкуство“, „Кино“, „Литература“ и имало специални притурки към вестниците. „Всичко това вече го няма. Културата изчезна като самостоятелен раздел и сега често е част от рубриките „Забавление“ или „Шоу“, понякога става тема само ако е нещо атрактивно“, коментира авторът.

Кризата на бъдещето и значението на литературата

Георги Господинов подчерта, че съвременните кризи не са само икономически или политически, а основно свързани с дефицит на бъдеще. Той посочи, че младите хора днес изпитват тревога именно заради „скъсения хоризонт“ на своето развитие и възможности. „За човек на 18 години, който завършва училище сега, светът изглежда като с отрязано бъдеще,“ обясни писателят. Според него именно културата и литературата имат силата да разширяват този хоризонт, като отместват перспективата напред и дават надежда.

По повод предстоящия 24 май, Господинов уточни, че патетичните думи, които традиционно се чуват, не са част от истинската култура, а по-скоро от празничните ритуали. По неговите думи културата трябва да помага на хората да развиват критично мислене.

Международният интерес към българската литература

Носителят на международната награда „Букър“ за романа „Времеубежище“ изтъкна, че през последните години се случва нещо положително - нарастващият интерес към българската литература в чужбина. „Знам го, защото пътувам и след наградата „Букър“ преди две години, преводачите се оплакват, че има твърде много издатели, които искат да публикуват български автори“, разказа той.

Господинов обясни, че в последните 30 години на литературното поле първоначално издатели са отказвали произведенията на български автори, когато преводачи ги предлагали, но днес ситуацията е коренно различна. Той посочи, че международният интерес към българската литература е своеобразно чудо, което заслужава внимание в контекста на многобройните затруднения и сътресения.

Световната среща на българските медии

20-ата Световна среща на българските медии беше организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и се проведе на 24 и 25 май 2025 г. в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец.

Събитието събра представители на български медии от цял свят, които обсъдиха състоянието и перспективите на медиите, културата и идентичността в съвременния дигитален и глобализиран свят.