Антон Югов: важна фигура в БКП и ролята му след 9 септември 1944 г.

Антон Югов, една от ключовите фигури на Българската комунистическа партия (БКП) в периода около и след 9 септември 1944 г., е вътрешен министър, който незабавно предприема решителни мерки за овладяване на властта, включително превземането на радиото и пощата. Въпреки неговата праволинейност и ангажираност в антифашистката борба, Югов не успява да се адаптира към сложните политически игри в партията и е отстранен от всички постове едва през 1962 г., цели осемнадесет години след революцията.

Ранни години и легална и нелегална дейност

Антон Танев Гошев, по-късно известен като Югов, е роден през 1904 г. в днешната Северна Гърция. По време на Първата световна война семейството му се премества в Пловдив, където се включва в стачките на тютюноработниците и икономическите борби. От 1920 г. е активен в Комсомола и скоро става член на БКП, заемайки важни позиции в нелегалната дейност на партията в продължение на седем години, включително участието му в подготовката на партизанското движение и бойните групи.

През 1937 г. Антон Югов е включен в състава на Централния комитет на БКП и Политбюро по инициатива на Георги Димитров. Той действа активно в различни организации и участва в подготовката на стачки и антифашистки акции до началото на Втората световна война.

Роля след 9 септември 1944 г. и вътрешнопартийна борба

На 8 срещу 9 септември 1944 г. Югов пристига пръв във военното министерство, за да поеме властта заедно с Добри Терпешев и Георги Чанков. Същия ден става министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт. В неговия мандат влиза превземането на ключови институции като Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на полицията, радиото и пощата, както и организирането на раздаването на оръжие на народа.

Югов назначава на 28 септември 1944 г. Тодор Живков за главен инспектор на Народната милиция и подкрепя създаването на Народния съд през септември 1944 г. Вътрешният министър играе водеща роля в репресиите срещу антикомунистическите сили и е двигател на процеса срещу бившия си съратник Трайчо Костов. Неговата политика се характеризира с пълно подчинение на инструкциите, идващи от Москва, и с усилени действия срещу опозицията в партията, включително масови изключвания и затваряния.

Падение и впоследствие признание

Въпреки дейностите си в годините след революцията, Югов постепенно губи влияние, особено след началото на доминацията на Тодор Живков. През ноември 1962 г. той е свален от поста министър-председател, а две години по-късно е отзован и като народен представител. През 1970 г. е изключен окончателно от БКП.

Въпреки това Живков му предоставя по-късно в живота редица отличия, включително званието „герой на социалистическия труд“ през 1984 г. и отличието „герой на Народна република България” малко преди 1989 г. След свалянето на Живков на 10 ноември 1989 г., на 30 януари 1990 г. на Антон Югов е възстановено партийното членство.

Той умира в пълно забвение през 1991 г. на 87 години, като една от малките утехи в края на живота му е, че доживява падането на управлението, което го отстранява.

Значение и позиции в БКП

• Член на ЦК и Политбюро на БКП от 1937 г. в продължение на 25 години.
• Вътрешен министър между 9 септември 1944 г. и 6 август 1949 г.
• Министър-председател след Априлския пленум през 1956 г. до 1962 г.
• Подкрепя и назначава ключови фигури като Тодор Живков.

Участие в нелегалната борба и процесите срещу партийните опоненти

По време на антифашистката борба Югов е един от лидерите на нелегалната БКП. След арестите и процесите срещу комунистическите лидери в началото на 40-те години, включително процеса срещу ЦК на БКП през 1942 г., той остава почти недостъпен за полицията, въпреки подробните сведения, които издават други задържани.

Антон Югов е свързан с организирането на нелегални квартири и комуникации, успява да избегне арест няколко пъти, докато други негови съратници са залавяни и съдени.

Лична и семейна информация

Югов живее в столичната къща на ул. „Хан Крум“, национализиран дом, принадлежал на бивш управител на Българската народна банка. Дъщеря му Виолета е омъжена за Александър, по-големия син на руския писател Михаил Шолохов.

Влияние и наследство

Антон Югов остава символ на революционния дух на ранната БКП, но и на сложния и често трагичен път на партийните ръководители през този период. Неговото кариерно израстване и падение, както и участие в ключови събития и репресии, отразяват трудностите и противоречията в обвързаността със съветската политика и вътрешните партийни борби.