Владимир Зарев критикува безкрайния български преход и представя "И аз слязох"

Писателят Владимир Зарев сподели пред БТА своята остра критика към съвременния български преход, който според него е не само отвратителен, но и безкраен. В интервюто той посочи, че управляващите се превръщат в все по-алчни и некачествени, а олигарсите и властимащите мислят единствено за себе си – причина, поради която преходът така и не е завършил морално.

Духовните търсения и новият роман „И аз слязох“

Владимир Зарев представи в Ловеч последната си книга – романът „И аз слязох“, в който се опитва да отговори на вече дълго време вълнуващи го въпроси, свързани с образа на Иисус Христос и християнството като цяло. Творецът сподели, че темата е била табу за него поради своята святост, но преживяване по време на тежка болест го подтикнало да осъществи този проект.

В романа Зарев разсъждава върху три ключови въпроса. Първият е какво обуславя 2000-годишната устойчивост на подвига на Иисус Христос. Според автора това е изборът на страданието пред чудото – Христос е знаел съдбата си, но не е избягал от нея и предпочита да изкупи вината чрез болка и мъка.

Вторият важен въпрос касае Божия избор да изпрати на Земята едновременно човек и Бог, вместо само едно от двете или ангел. Зарев изтъква, че еврейският Бог Йехова е жесток към човечеството, използвайки насилието като начин на управление. С появата на Христос се появява новият модел – любовта, която замества насилието като основен принцип за връзката между Бога и хората.

Третият въпрос е защо евреите, дългоочакващи своя Месия, не успяват да разпознаят Иисус Христос. Според автора това е божествен замисъл, чрез който Бог замества избрания народ с цялото човечество, превръщайки се в Бог на всички хора чрез Църквата.

Вярата, духовността и българската култура

Несмотря на размислите си върху свети теми, Владимир Зарев заяви, че не се смята за религиозен, а по-скоро за вярващ човек. По думите му вярата е свободна и независима от институцията църква, която налага правила и ограничения. Той е убеден, че съществува духовна, мощна сила, която придава смисъл на човешкия живот, и без Бог той би бил безсмислен.

Писателят изтъкна, че българската духовност е маргинализирана и изхвърлена „в задния двор“ на общественото внимание. В същото време фокусът на съвременното общество са парите и властта. Според него тази едностранчивост пречи на развитието и утвърждаването на българската култура на световната сцена. Недостатъчната държавна подкрепа за духовността и литературата е сериозна пречка за този процес.

Поглед към миналото и бъдещето на писателското дело

В разговора Зарев коментира и тежкия преходен период в България след 1989 г., описан в романа му „Разруха“. Той отбеляза, че кризата не е приключила и преходът продължава да тлее, защото е лишен от морал и отговорност от страна на властта и олигарсите.

С над 50 години творчество зад гърба си, писателят разкри, че постоянството, търпението и човешката вяра са основата на неговия труд. Той разказа за сложностите в процеса на създаване на своите романи – изпипване, многократни преписвания и физическа издръжливост, необходими за продължително писане.

Зарев подчерта, че най-много обича последната си книга, която възприема като свое „най-малко дете“. Той изрази надежда да напише поне още един или два романа, ако Бог му даде сили, въпреки растящата умора.

Вечни въпроси и послания

В романa „И аз слязох“ Владимир Зарев поднася своето виждане за сложните отношения между Бога и човека, за борбата между насилието и любовта, за значението на страданието като път към изкупление и прошка. Той отправя послание към съвременния човек, живеещ в свят на материализъм и жестокост: единственият истински смисъл и устойчивост идват чрез вярата и духовността, които надминават суетата и властолюбието.

Творчеството на Зарев, съчетано с дълбоки лични и духовни търсения, продължава да бъде отражение на историческите, социални и екзистенциални предизвикателства, които определят българския и човешкия път.