Видинският митрополит Пахомий оглави литургия в Клисурския манастир през 2024
По повод храмовия празник „Св. св. Кирил и Методий“ бяха открити обновени стенописи и отправени послания за духовно просвещение
Видинският митрополит Пахомий оглави Божествена света литургия по повод храмовия празник на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ в община Вършец, област Монтана. Той призова светите равноапостолни братя Кирил и Методий да закрилят българския народ и да помагат чрез молитвите си за по-добро познаване на Господ Иисус Христос и тяхното дело.
Посланията на митрополит Пахомий и значението на светите братя
Видинският митрополит посочи, че без делото на Кирил и Методий днес не би било ясно къде би бил българският народ. „Основната им цел беше да създадат азбука, за да може народът ни да чете на собствения си език и чрез това да се просвещава, четейки на български Светото евангелие“, обясни той. Митрополит Пахомий отправи и пожелания за бъдещи благословения на миряните: „Господ да даде разум, сила и да се въведе предметът религия – православие в училищата, за да бъдат децата ни знаещи, можещи и просветени, а също свободни християни и свободни човеци“.
Празнични събития и обновявания в манастира
На честването присъстваха кметовете на общините Монтана, Вършец, Берковица и Спанчевци, които заедно с духовенството се включиха в празничната литургия. По време на храмовия празник през 2024 година тържествено бяха открити реновираните стенописи на Клисурския манастир – за първи път след тяхното създаване те бяха обновени. Това обновление е значително събитие за манастира, който е четвъртият по големина български храм. Той се намира в община Вършец, в подножието на връх Тодорини кукли в Западна Стара планина.
Духовната и културна стойност на Клисурския манастир
Клисурският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е не само религиозен център, но и символ на българската духовност и културно наследство. Със своята история и величествена архитектура, той привлича вярващи и посетители, които почитат делото на светите братя и търсят духовност и просветление. Реновираните стенописи допринасят за запазването на това културно богатство и създават възможност за по-добро опознаване на религиозното изкуство, свързано с българската православна традиция.
