В Ловеч съхраняват важни документи за химна "Върви, народе възродени"

В Държавния архив в Ловеч се съхраняват три ключови документа, разказващи историята на създаването на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“. Това съобщи Павлина Петрова, началник отдел "Държавен архив" – Ловеч. Тези спомени дават различни гледни точки за написването и първото изпълнение на емблематичната песен, подчертавайки значението ѝ за българската култура.

Трите спомена за създаването на химна

Първият спомен е на композитора Панайот Пипков, създател на музиката към стиховете на Стоян Михайловски. Интересното при него е, че не е даден от първо лице, а представлява препис от публикация в списание „Родна реч“ от 1942 г. Този текст поставя основата на известната история: през 1901 г., няколко дни преди 11 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, в час по пеене в Ловешкото петокласно мъжко училище „Йосиф I“, Пипков забелязва ученик, който чете стихотворението на Михайловски. Въздействащото му съдържание вдъхновява композитора и още по време на часа той създава музиката, която разучават за около 15 минути. След звънеца, вместо да се разотидат, учениците продължават да пеят със сила, която привлича вниманието на учители и ученици от други класове. Тогавашният директор Христо Бръмбаров поздравява Пипков и организира изпълнението на химна в деня на празника на 11 май. За пръв път песента звучи тогава и за година става популярна в почти всички училища в страната.

Вторият спомен идва от ученика и свидетел на събитието Цачо Сяров, който по-късно завършва право и става адвокат в Ловеч. Записан през 1966 г. от краеведа д-р Илия Еврев, този разказ съвпада с историята на Пипков, но уточнява точната дата на създаването на химна – 9 май 1901 г., три дни преди 11 май.

Различен поглед от Ненчо Рашев

Третият спомен е уникален с това, че е от първо лице и принадлежи на Ненчо Рашев – ловешки учител, музикант и краевед. Той записва спомена си през 1960 г. и оспорва годината на създаване на химна, цитирайки хориста Илия Христов Илиев. Според тях през 1901 г. Пипков композира друг химн – „Закриляй творче мой народа“, докато „Върви, народе възродени“ е създаден през есента на 1903 г. в трети клас на същото училище. Рашев посочва и имена на ученици от този клас – Иван Динков и Цачо Сяров.

„При използване на спомени трябва да се отчитат няколко фактора: дали са от първо лице, колко време е минало от събитието, както и субективни влияния. С годините паметта може да избледнява или да се променя“, коментира Павлина Петрова.

Официалната версия и допълнителни документи

Според официалната версия, базирана на сведения от самия Панайот Пипков, химнът е написан на 9 май 1901 г. и изпълнен за първи път на 11 май в Ловеч по повод празника на светите равноапостоли Кирил и Методий. Това събитие е повод за гордост и почит към историята на града, подчерта Петрова.

В Държавен архив – Ловеч се пазят и допълнителни материали, свързани с Пипков. Сред тези документи са писма, написани от композитора в периода 1900–1902 г. до читалище „Наука – 1870 г.“, които разглеждат връзките между хоровете и читалищната институция, ползване на салон и музикални инструменти.

Освен това във фонда на Ненчо Рашев се съхранява снимка на малките хористи от училище „Йосиф Първи“, ръководени от Пипков. Фонда на Българската фотография пази негатив с образ на цигулковия оркестър, също под негово ръководство. В колекцията от регистри се съхранява и оригиналният акт за раждане на сина на композитора, Любомир Пипков, от 1904 г.

Значението на историческите свидетелства

Историите, събрани в архива, отразяват важността на химна „Върви, народе възродени“ за българската култура и образователна традиция. Различните спомени подчертават както съхраняването на паметта, така и сложността при реконструиране на исторически събития от миналото. Архивните материали служат като ценен източник за изследователи и всички, които искат да разберат повече за произхода и значението на този национален символ.