Традиции и символика на Бъдни вечер в българския народен календар
Етнографът Динка Ангелова разкрива значимостта на бъдника, обредните ястия и коледарите в отбелязването на празника
Бъдни вечер е една от най-значимите и символични нощи в българския народен календар, отбелязвана с множество обреди и традиции, които свързват човека със земята и божественото. Това денонощие е посветено на надеждите за ново начало, плодородие и здраве през настъпващата година, разказва етнографът Динка Ангелова в интервю за БТА.
Значението на бъдника и ритуалите около него
В традиционните български семейства всеки член имал своя специална задача за подготовката на Бъдни вечер. Докато жената започвала деня с месенето на боговицата – обреден хляб, предназначен като жертва към Бога, мъжът имал отговорността да избере дървото, наречено бъдник, което ще се изгаря в дома през нощта.
Стопанинът трябвало да тръгне мълчаливо към гората и да избере плодно дърво. След като намери подходящия бъдник, той го поздравявал и кани като гост за празничната вечер, като го поливал с вино преди да го отреже. Бъдникът се пренасял вкъщи, където жената го обвивала в кърпа, за да го пази като ценен гост.
Горенето на бъдника през цялата нощ символизирало светлината и топлината в дома, които се надявали да пребъдат през цялата година. Пепелта от дънера се разпръсквала по нивите за плодородие или се хвърляла в реката за здраве. Още по време на изгарянето му се гадаело каква ще бъде настъпващата година – дали ще донесе берекет и здраве. По искрите от огъня се тълкували знаци за плодородие, умножаване на добитъка и семейно щастие, а в някои райони се хвърляли зрънца в пламъка, чието пукане също давало предсказания.
Трапезата – център на обредните действия
Празничната трапеза на Бъдни вечер е обстроена с особена символика и строго определени ритуали. Преди всички да седнат, тя се прекадява три пъти с тамян, поставен върху керемида или метална част от плуг, за да се благослови и домът, и животните в него. По въгленчето също се гадаело за бъдещето.
Семейството не трябвало да напуска трапезата през цялата нощ, за да не се прекъсва символичната връзка с покойните, които според вярванията идват на гости, за да се нахранят. Трапезата се приготвя на земята, поставена върху слама и черга, което представлява смирение и почит към раждането на Христос.
На нея се подреждат най-малко седем постни ястия, които включват продукти от домакинското стопанство – лук, чесън, ошав, варено жито и други. Вареното жито има ключова роля, защото разпукването на зърната при готвене се смята за знак на благоденствие и процъфтяване.
Особено важно място заема боговицата – питката, която не се реже, а се чупи на парчета според старшинството в семейството. На този, на когото се падне железната пара, се предвещава здраве и късмет през годината.
Празничните надежди и послания
В ранните часове на следващия ден всички нетърпеливо очаквали появата на коледарите, които са носителите на радостната вест за Рождество Христово и благословията за дома и семейството.
Традициите на Бъдни вечер са изпълнени с дълбок смисъл и насочват към свързването на човека с природата и вярата, с надежда за благополучие и хармония през новата година, обобщава етнографът Динка Ангелова.
