Тодорка Петкова: Коледните традиции са ключ за съхранението на вярата

Председателят на Народно читалище „Жар – 2002“ в Казанлък, Тодорка Петкова, посочи в интервю за БТА, че говоренето за българските традиции е ключово за съхранението им, особено чрез думите и обичаите, свързани с Рождество Христово. Тя подчерта, че макар традициите да се осъвременяват съобразно времето и промените в обществото, е важно да не се забравя как са се отбелязвали християнските празници, тъй като отричането на вярата може да доведе до нейното претопяване.

Съхранение и осъвременяване на коледните обичаи

Читалище „Жар“ вече повече от 20 години организира на централния площад „Севтополис“ в Казанлък традиционното коледно мегданско хоро, което и тази година ще се проведе. Петкова допълни, че в навечерието на празника ще бъде спазен и коледарският ритуал – коледарите ще обикалят много къщи в общината, наричайки за здраве и берекет.

Тодорка Петкова посочи, че много от коледните ритуали се съхраняват, макар и с актуализирани елементи. Коледната елха, например, остава съществен символ на празника. В миналото тя е била украсявана непосредствено преди Рождество Христово със стъклени играчки и истински свещички, които създавали специална и топла атмосфера. Това се е случвало в навечерието на Нова година преди 70-те години на миналия век, а покровител на подаръците е бил Дядо Мраз, живеещ в планината и изработващ дарове за децата. Елхата се поставяла до малко отворено прозорче в празничната нощ, за да има връзка със света навън.

Друг традиционен български обичай е коленето на прасе преди Коледа, който е запазен и до днес, макар с някои промени. Петкова обясни, че преди никой не е консумирал месо по време на пости, а самото колене на прасето се е считало за грях, ако го е правил стопанинът. Затова това се е оставяло на касапин – външен човек. От месото на прасето се отделяло и се приготвяла кървавица, която на Бъдни вечер коледарите символично срещат.

Значението на празничните символи и обреди

На Бъдни вечер се слага Бъдник – дърво, което гори цяла нощ в камината, символизирайки уюта и топлината в дома. Петкова посочи, че Коледа е време всички да се сплотят около огнището, да са заедно и да си помагат, тъй като „човек с топла душа е добър“. На този ден членовете на семейството получавали орехи, като се вярвало, че ако ядката е здрава, и човекът ще бъде здрав през годината.

Коледарите са най-чаканите гости на Бъдни вечер, като преди тяхното влизане в дома се гасели лампите. В тъмнината те внасяли светлина, символизираща раждането на Бога. Този обичай има за цел да пречисти и осветли дома, да му даде нов живот. Коледарските песни включват наричания за здраве, берекет и благоденствие, насочени към различни членове на дома – млади моми, ергени, бъдещи майки, стопани и овчари. Петкова сподели, че наричанията се изричали преди влизането и стопанинът отварял само при правилно произнасяне.

На самия ден на Рождество Христово коледарите посещават църква за благословия, защото носят вестта за раждането на Бог. След това се извършва голямо мегданско хоро, а в миналото хората са се веселили и играели три дни, докато празничният цикъл завърши на Стефановден.

Съхраняване на традициите и съвременните предизвикателства

Петкова отбеляза, че в миналото периодът от Игнажден до Коледа е бил време на въздържание – без веселия, песни или танци. Тя не отрича промените, но смята, че е важно традициите да се помнят. Затова читалище „Жар“ активно продължава да припомня и съхранява ритуалите и обредите от българския празничен календар.

По думите ѝ интересът към коледарските ритуали нараства, като през последния период са постъпили множество заявки от различни села в община Казанлък, което показва събуждане на желанието за връзка с корените и традициите.

Тодорка Петкова завършва с думите: „Най-важното по време на коледните и новогодишни празници е да имаме отворени очи да видим светлината, отворена душа, която тази светлина да стопли, и сърце, което да предаде тази топлина на всеки, който я пожелае“.