Семейство Терзийски превръща село Сърнегор в център на музика и култура

Малкият брезовският край се радва на музикалните таланти на най-младите си жители в село Сърнегор, които изпълват местното читалище с класическа музика. Сред инициативите в читалището са редовни самодейни прояви, здравни дни и културни сбирки, създадени да обогатят живота в общността.

Трансформацията на семейство Терзийски и новият живот в Сърнегор

Д-р Атанас Терзийски, преподавател във Химическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, живее със семейството си в Сърнегор от няколко години. Именно той е инициаторът на организирането на редица събития – от здравни беседи с безплатни медицински прегледи до културни и музикални изяви. В центъра на тези дейности стоят и четирите му деца, които свирят на цигулка и чело и радват местните жители с концертите си.

Причината да изберат селото за нов дом идва от желанието да осигурят по-просторно и здравословно място за отглеждане на децата си. „С четири деца не се живее лесно в апартамент... мисля, че на децата в градовете им липсва по-близкият контакт с природата - опит с различните сезони, зеленчуковата градина, животните, безгрижните игри по улиците“, споделя д-р Терзийски. След продължително търсене те се установяват в бившето училище в село Сърнегор, където започват да ремонтират помещенията още от 2016 г.

Пандемията с COVID-19 през 2020 г. ускорява окончателното им заселване в селото, където дистанционната работа и естествената среда улесняват ежедневието им. „В рамките на няколко месеца бързо се адаптирахме и от тогава живеем за постоянно в селото, дотолкова, че вече почти не нощуваме в Пловдив“, казва той.

Животът на село като избор и възпитание

Според д-р Терзийски животът в малката общност носи повече смисъл и близост, отколкото градската среда. Тишината и спокойствието тук не се равняват на скука, а напротив – активно участие в грижата за градината и доброволческа дейност за селото ангажира времето му и това на семейството.

„Животът тук премахна доста суетни навици, които имахме в града. Фокусът ни е по-ясен, с по-малко разсейвания... На село можеш да видиш плода на ръцете си и това е трудно, отговорно и красиво“, обяснява той. Общността дава възможност за по-близки и смислени връзки с хората, а дори и техният 15-годишен син често подпомага възрастните със задачи – нещо, което той смята за трудно изпълнимо в градска среда.

Възпитанието чрез ежедневния труд на земята според д-р Терзийски е безценен урок на постоянство, отговорност и усет към красота и хармония. Това образование за него е важен аспект в живота на децата и семейството.

Музиката и културните инициативи в сърцето на Сърнегор

В дома на семейство Терзийски е сформирана и малка библиотека с разнообразна литература, а помещенията се използват за концерти и сбирки на общността. Идеята за библиотеката идва от приятел и е реализирана съвместно като част от културно-просветна инициатива.

Кметският наместник на Сърнегор, Николинка Камбурова, нарича децата на семейство Терзийски „гордостта на селото“. Учат се на класическа музика от най-ранна възраст, като репетициите са стриктно ръководени от майката, която има музикален опит. Децата свирят както самостоятелно, така и в различни ансамбли, участват в концерти и майсторски класове в София при експертния цигулков педагог Благородна Танева.

През лятото в Сърнегор идват много деца за ваканция, някои от тях също изучават музика. Това провокира организирането на общи концерти, в които участват по няколко ученици. Миналата година шест деца изнесоха съвместен концерт с впечатляващи изпълнения, част от които бяха солови пиеси с висока техническа трудност.

Животът близо до земята – школа за смисъл и устойчивост

Д-р Терзийски подчертава, че земеделието и трудът на открито са не само източник на прехрана, но и мощен възпитателен инструмент. Той обяснява: „Ако не се пребориш и постоянно бориш плевелите, всичко се губи и това се вижда веднага. Ако не си упорит в ученето, свиренето и в живота, „плевелите“ те завземат.“

За него резултатите от този ежедневен труд и грижи са заслужено благоденствие, което научава децата на търпение, отговорност и вътрешна удовлетвореност. Тази философия стои в основата на избора на семейство Терзийски да преселят живота си от града към селото.