Музей в Сливница съхранява наследството на благодетеля Дедо Пуне
Експозицията включва три зали с артефакти, спомени от Сръбско-българската война и лични вещи на Паун Златков Колев

Част от наследството и заветите на сливнишкия благодетел Паун Златков Колев – по-известен като Дедо Пуне, ще бъдат съхранени и представени в новооткрития Музей за Сливница. Това съобщи Стоилка Арсова, правнучка на Дедо Пуне и член на Инициативния комитет за създаване на музея, в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА). Музеят се помещава в сградата на първата прогимназия в Сливница, която местните наричат „училището на Дедо Пуне“.
Структура и експозиция на Музея за Сливница
Според Стоилка Арсова в момента в музея се извършват довършителни реставрационни дейности, докато се оценяват експонатите и се подбират предметите за изложба. Експозицията ще бъде разпределена в три основни зали.
- Първата зала е посветена на тракийската античност и включва артефакти от находището на Асклепий, открито през 80-те години на XX век, които са собственост на общината.
- Втората зала концентрира вниманието си върху войните и етнографията на региона с фокус върху Сръбско-българската война.
- Третата зала включва кът, посветен лично на Дедо Пуне, където ще бъдат представени неговият почетен плакет „Почетен гражданин на Сливница“, връчен му посмъртно през 2014 г., снимки и извадки от неговите завети.
Сред експонатите са и лични вещи на Дедо Пуне, съхранявани и предавани през поколенията: кесията му, очилата, печатът, учебници и родословното дърво на семейство Колеви. Сред даренията на Арсова са ордените на прадядовците ѝ, участвали в Сръбско-българската война, както и пушка и сръбска сабя. Тя добави, че е подбрала и купила книги, посветени на участниците в тази война, които също ще намерят своето място в музея.
Животът и заветите на Дедо Пуне
Паун Златков Колев, роден през 1828 г. в село Бракьовци, се премества в Сливница като дете през 1842 г., разказва неговата правнучка. Въпреки неграмотността си, той е бил природно интелигентен и смятал с помощта на дървени клечки, наречени "рабош". Цял живот се е стремял всички деца да получат достъп до образование и често е казвал: „Имаш злато, имай и акъл“.
Дедо Пуне е известен като човек, който умеел не само да съхранява, но и да дарява – подпомагал е църкви, училища и безимотни селяни. Според Стоилка Арсова най-важният завет на нейния прадядо гласи: „Не се лъчи от родата, дръж я у купо“ – призив за ценене на семейните връзки и преодоляване на негативни чувства като завист.
Арсова разказа и за любопитна среща на сина на Дедо Пуне, който бил кръчмар, с българския писател Иван Вазов. След войните Вазов бил приютен от него в Сливница и посетил местата на боевете, което може би е дало вдъхновение за поемата „Новото гробище над Сливница“.
Историята зад благотворителността на Дедо Пуне
След Освобождението местният управител Емин ага трябвало да се изсели към Битоля и по споразумение поверил част от златото си на Дедо Пуне за пазене с уточнен срок за връщане. Тъй като ага не се върнал, Дедо Пуне вложил златото в благотворителна дейност, подпомагайки обществени каузи, спомня си Стоилка Арсова.
Тя признава, че вдъхновението да проучи историята на рода си и да реализира музея идва от заветите на Дедо Пуне и от книгата, посветена на неговия живот. За нея добрината е сила, която обединява и разпростира „чадър“ над рода. От нейната гледна точка, онези, които живеят съобразно семейните ценности, процъфтяват.
Интересен е и личният емоционален подход към силата на името си – Стоилка Арсова разказва, че нейното име първоначално ѝ е звучало тежко, но след като узнала неговото значение – „Стой на смъртта и остани здрав“ – осъзнала силата и наследството, което ѝ е предал прадядо ѝ.
Към паметта на героите и бъдещето
Относно настоящите герои на обществото, Арсова подчертава: „Всеки, който върши добро, е герой“. Тя споделя, че младите хора все по-често търсят корените и традициите си, което счита за изключително положително явление. По думите ѝ, всичко започва от рода, след което идва родният край и накрая – цялата държава.
Стоилка Арсова изразява надежда, че времето ще отсее и назове истинските герои на нашето време – онези, които остават верни на семейството, ценностите и общността.