Георги Господинов в Созопол обсъди паметта и връзката между поколенията

Писателят Георги Господинов гостува в Художествената галерия в Созопол на среща, посветена на четири негови книги, в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието бе водено от журналиста и поет Димитър Кенаров и събра редица почитатели, общественици и творци, сред които и Яна Генова, съавтор на „Инвентарна книга на социализма“. Срещата постави акцент върху връзката между миналото и настоящето и ролята на паметта в литературата и обществото днес.

Литературата като свързващо звено между поколенията

„Как се чете литература днес, когато изчезват общите референции и споделената памет?“ – с този въпрос започна водещият Димитър Кенаров. В отговор Господинов припомни за първото си участие в „Аполония“ през 1995 година с книгата „Българска христоматия“, която по думите му е била „шантава“ и „скандална“ за времето си. Тридесет години по-късно писателят отново се завръща в Созопол, като миналата година представи творбата си „Градинарят и смъртта“.

Господинов обсъди загубата на споделената памет и поясни, че „губим общите книги между поколенията“ и с това – възможността да създадем общо пространство за разговор и разбиране. Той подчерта, че литературата може да бъде това „лепило“, което свързва хората и поколенията. Според писателя един от основните проблеми на съвременността е разпадането на паметта на отделни парчета.

Носталгия и исторически символи

Авторът представи и новото разбиране за носталгията, която в наши дни е по-скоро „хроносталгия“ – копнеж по отминали времена, а не непременно по конкретни места. „Нашата носталгия вече е по отминали времена, а не по селската къща например, а по моменти от живота“, обясни той, цитирайки пасаж от „Времеубежище“, в който е описано социалистическото ежедневие.

Важна тема в разговора беше и историческият кич, за който Господинов каза, че „всяко повторение на символ го превръща в исторически кич“, който от своя страна често се употребява от политически партии с цел партийна употреба.

Международното приемане и личните истории в творчеството

Писателят сподели впечатления от преводите на своите книги и реакциите на чуждестранната публика, отбелязвайки, че „вече няма големи очаквания“ и старите стереотипи за България „вече не работят“. Той подчерта важността на силната литература като предпоставка за силна култура и кино. Пример за това са преводите на български класики на датски и други езици.

Сред четените от Господинов книги „Градинарят и смъртта“ бе посочена като най-личната му творба, навлизаща смело в интимните истории на поколенията без страх и срам. Освен това, „Невидимите кризи“ събира есета, в които чрез дребни, ежедневни неща – от черешови топчета до етажерки за книги – се разкриват характерни черти на съвременния свят и общество.

Идеята за „времеубежище“ беше описана като място, където се събират лични и колективни спомени. „Това не е моя идея, но мисля, че човек, обсебен от една идея, може да стане тоталитарен. Затова е важно да се справяме с миналото чрез уважение и литература“, подчерта Господинов. Той допълни, че книгите служат не само като произведения, но и като средства да си припомняме общото пространство, общите истории, иронията и човешкия опит.

Музикален акцент в литературната вечер

За да обогати атмосферата на събитието с музикален акцент, присъстващите имаха възможност да чуят изпълненията на тромпетиста Михаил Йосифов.