Шехан Карунатилака обсъди романа си „Седемте луни на Мали Алмейда“ в България

Носителят на наградата „Букър“ за 2022 г. Шехан Карунатилака от Шри Ланка беше в България по време на "Литературни срещи 2025", където обсъди с БТА творчеството си, познато на българските читатели с романа "Седемте луни на Мали Алмейда" (превод: Петя Петкова, изд. "Лабиринт").

Главният герой и темата за миналото

В своя роман военният фотокореспондент Мали Алмейда има седем дни, за да разкрие собственото си убийство. Авторът обяснява, че основният въпрос не е само кой е главният герой, а как той ще се справи с миналото и живота си. „Той трябва да реши дали да забрави миналото си и да продължи към светлината, или да потърси справедливост за смъртта си“, казва Карунатилака. По думите му, това е и историята на Шри Ланка, която дълго време е избирателно забравяла ужасяващите престъпления от миналото си.

Авторът подчерта, че в Шри Ланка има тенденция да се избира да не се говори за войната, но това води до поредица от кризи – диктатура, терористични нападения и икономически сривове. Сегашното ляво правителство отново поставя въпроса за разследване на престъпленията от миналото, но пречката е огромна – откъде да започнат и как да продължат, без да задълбочат кризите.

Различни гледни точки и ролята на писателя

Карунатилака отбелязва, че има много версии на историята, зависещи от гледната точка – дали на новопристигнал, на англоговорящ в Коломбо, или на някой, който е преживял войната в различен регион. „Има място за всички тези истории и тук се намесва писателят-фантаст“, казва той, като посочва, че в книгата си е искал да говори с мъртвите – жертвите на войната, които нямат глас.

В романа има около 15 призрака от различни страни на конфликта – терористи, военни, министри – всички с оплаквания и гласове. Карунатилака посочва, че няма „отбор на добрите“ – всички страни са корумпирани и са направили грешки, което отразява сложността на шриланкийската история.

Личният опит и надеждата за бъдещето

Авторът споделя, че като дете е израснал в Коломбо – в „балона“ на столицата, далеч от зоните на война, което му е вдъхнало чувство на вина. По-късно той прави проучвания и среща хора с много различни преживявания на конфликта. Главният герой Мали Алмейда също живее в този балон, но решава да отиде в зоната на войната, за да заснеме истината и да спре войната чрез силата на снимките.

Карунатилака обаче изразява скептицизъм дали снимките и познанието могат наистина да предотвратят войните, отбелязвайки, че въпреки наличието на камери и документиране, войните продължават.

Въпреки многото тежки теми, авторът завършва с нотка надежда, че има причина да опитаме отново и да се справим по-добре, макар и да остава циничен относно политическите промени на Шри Ланка.

Прошка, хумор и писателски подход

Карунатилака говори за прошката като необходимост, но и труден процес, който изисква признаване на престъпления и изкупление. Той цитира активиста Ричард Д'Соуза, чийто герой е вдъхновил Мали Алмейда, и посочва, че страната му трябва да се стреми към състрадание и ненасилие, типични за будистката култура.

Въпреки мрачните теми, в книгата има и черен хумор, който е характерен както за Шри Ланка, така и за България, според автора. Той обяснява, че романът е написан във второ лице, защото така е звучал гласът на героя, който се шегува дори в най-трудните моменти, като например когато гледа как тялото му се разчленява.

Карунатилака отбелязва, че хуморът е бил начин да се справи с тежката тема и да направи историята по-достъпна за читателя.

Метафори и културни специфики

Идеята за „седемте луни“ идва от културата на Шри Ланка, където духът на починалия остава около седем дни преди да бъде изпратен с церемония. Авторът е направил проучвания върху представите за отвъдното, като използва източници от различни религиозни и културни традиции, но се придържа към бюрократични и човешки детайли, които правят призраците му по-разбираеми.

Главният герой е описан като идеалист, циник и нихилист, който вярва, че вселената е случайност и че невинни хора страдат, докато злите живеят в лукс. Той е скрит гей, който търси свобода и себеизразяване в зоната на войната, където може да бъде такъв, какъвто е, различен от обществото на Коломбо през 1989 г.

Карунатилака посочва, че героизмът на Мали Алмейда е в това, че той се опитва да разкрие истината и да сложи край на войната, въпреки че наивността му се сблъсква с тежката реалност.

Спорт, политика и общество

Авторът също акцентира върху значението на крикета за шриланкийците като начин да се справят с трудностите и политическите кризи. Той посочва, че дори когато отборът губи, хората се смеят и се надяват на по-добри дни, подобно на политическите надежди в страната.

Карунатилака сравнява важността на крикета за Шри Ланка с футболните успехи за България, отбелязвайки, че спортът е начин за национално единение и оптимизъм.