Римската опера съхранява 70 000 костюма и реставрира „Тоска“

Зад една ръждясала порта близо до римския цирк „Максимус“ се крие сграда с необикновена роля – тя съхранява и поддържа част от най-богатото наследство на италианската опера. Въпреки че не изглежда впечатляващо отвън, зад избелялата и лющеща се сграда кипи работа, която поддържа история и култура с вековна стойност, пише Асошиейтед прес.

От фабрика за паста до сърцето на операта в Рим

Преди около век сградата е била фабрика за паста, но с годините се превръща в работилница и архив за оперния театър на Рим. Днес тя съхранява сценичните декори и огромна колекция от около 70 000 костюма, използвани в постановките през последните почти сто години. В тази атрактивна работилница се създават нови костюми за бъдещи представления и се поддържат архивите на класически творби.

Една от настоящите задачи на дизайнерите на операта е възстановяването на оригиналните костюми от световната премиера на „Тоска“ от Джакомо Пучини, състояла се през януари 1900 г. в Рим. Тази опера разказва драматична история, изпълнена със страст, измама и борба за достойнство, а през тази година се навършват 125 години от първото представление на главната героиня Флория Тоска.

Възраждане на костюмите от миналото

„За щастие, скиците на костюмите от първата постановка са запазени с изключителни подробности,“ споделя Анна Биаджоти, главен дизайнер в операта в Рим. „Възстановихме ги, като се стараехме максимално да сме верни на стила от епохата – по отношение на материалите, формите и цветовете.“

Биаджоти и нейният екип събрат внимателно всички бележки на оригиналния главен дизайнер Адолф Хохенщайн. Те са подготвили папка, наречена „Библията“, която представлява колекция от копия на всички оригинални документи, за да улесни работата на около 30-те шивачи в операта.

Шивашкият отдел създава годишно приблизително 700 костюма за оперни и балетни представления. След употреба костюмите се съхраняват в специални найлонови калъфи, но за съжаление няма дигитална система за проследяването им. Те могат да бъдат намерени само от хора с опит и познания, натрупани в продължение на десетилетия.

Умиращ занаят и значението на традицията

„Това е умиращ занаят,“ казва Данило Манчини, директор на сценографския отдел. В съвременните театри все по-често декорите се заменят с LED панели, прожекции и дигитални ефекти, но в римската опера не се отказват от традицията. Сценографите се вдъхновяват от скиците на Хохенщайн, когато работят по „Тоска“ и други класики.

Музикалният директор Микеле Мариоти подчертава приноса на Пучини за продължаващата жизненост на операта: „Пучини е гений не само заради красотата на музиката си, но и заради театралния и кинематографичния усет, който влага в творбите си.“

„Трябва да сме му благодарни не само за възраждането на операта, а най-вече за нейното оцеляване. Той разбираше, че без обновление операта би изчезнала,“ допълва Мариоти пред Асошиейтед прес.

Важността на оперното наследство в съвременния свят

Зад фасадата на стара сграда в римския център се пази една уникална културна съкровищница, която свързва миналото с настоящето и бъдещето на оперното изкуство. Усилията на дизайнерите, шивачите и сценографите сочат несекващата страст и уважение към традицията, която въпреки технологичните промени продължава да вдъхновява поколения публика по целия свят.