Д-р Елица Цветкова ръководи реставрацията на западноевропейски гоблени в Националната галерия

Реставрацията на западноевропейски гоблени от Националната галерия, водена от д-р Елица Цветкова, разкрива сложния процес зад възстановяването на тези ценни текстилни произведения. Проектът, реализиран от екип от професионалисти, показа значението и художествената стойност на изложбата, представена в „Квадрат 500“ до 3 август 2025 г.

Подготвителна работа и техниката при реставрацията

Д-р Елица Цветкова и нейният екип, състоящ се от четирима реставратори от Националната галерия, двама външни експерти и стажант от Художествената академия, работиха повече от година, за да върнат живот на общо 33 квадратни метра текстилни творби. „Реставрацията на гоблените ни отне година и два месеца плътна работа“, разказва Цветкова. Тя подчертава, че ангажиментът е бил интензивен, с цел творбите да бъдат показани в сегашното им състояние.

Всеки гоблен минава през няколко етапа: първо се почиства откъм лице и гръб чрез обезпрашаване с прахосмукачка, последвано от почистване с леко влажна пяна. Докато текстилът е влажен, се изправят деформациите чрез разпъване върху плоскост и фиксиране с карфици, след което се оставя да изсъхне. След това се изравняват краищата и се подреждат разнищените конци, които се пришиват обратно с подходящите цветове конци, за да не личи къде са направени корекциите.

Особено предизвикателство са били два френски гоблена от Кралската манифактура на Обюсон, ламинирани с вълна и коприна – материали, които са изключително деликатни и склонни към бързо стареене. За да се стабилизират, те бяха пришити върху специална текстилна подложка.

Историческа и художествена стойност на гоблените

Изкуствоведът Весела Радоева подчертава, че гоблените са били значимо средство за изразяване на благородническа власт и финансово могъщество през вековете. „Историческите сюжети, втъкани в тези произведения, са били начин богатата аристокрация да внесе разкази за миналото в замъците си“, допълва тя.

Гоблените, създавани от XVI до XVIII век, са отражение на високо ниво на естетика и професионализъм. Част от тях са направени по картини, създадени специално от известни европейски художници, което добавя допълнителна стойност към колекцията на Националната галерия. Според Радоева, в България няма друга институция, която да пази толкова богата колекция от този вид текстил.

Терминът „гоблен“ произлиза от фамилното име на семейство, което дълго време се е занимавало с багрене и тъкане във Франция. Първата кралска фабрика за гоблени – създадена по времето на Луи XIV – носи името Гоблен, припомня експертът.

Тапицерии с басни на Лафонтен

Сред изложените произведения има шест тапицерии, изобразяващи сцени от басни на Лафонтен. Тези гоблени представят животни, символизиращи човешки черти и недостатъци, и са били използвани като покривен текстил за фотьойли през XVII век. Те произхождат от Кралската мануфактура на Бове – прочута френска фабрика за гоблени, основана през 1664 г.

„Основната част е седалката, към която има облегалка и огледални подлакътници“, пояснява Радоева. Тя допълва, че Лафонтен е бил изключително популярен автор, което обяснява и използването на неговите басни за създаване на подобни алегорични текстилни произведения.

Тази реставрация не само възстановява физическата цялост на произведенията, но и осветлява тяхната културна и историческа значимост в контекста на европейското изкуство и наследство.