Васил Големански: Небанковият финансов сектор в напреднала подготовка за еврото
КФН отчита значителен напредък в адаптацията към еврото и акцентира върху дигиталната трансформация и киберсигурността до януари 2025 г.
Подготовката на небанковия финансов сектор в България за въвеждането на еврото е в много напреднала фаза, заяви председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански в първото си интервю като ръководител на институцията. Според резултатите от анкета на КФН сред поднадзорните ѝ лица, значителна част от финансовите институции вече са предприели конкретни стъпки за адаптация към новата валута.
Напредък в подготовката за еврото
Големански посочи, че мнозинството от анкетираните организации са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са своите информационни системи и провеждат активна комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени. „80 на сто от участниците вече са информирали клиентите си чрез корпоративните си уебсайтове, а 61 процента са в процес на адаптиране на ИТ системите си. Според последните данни 33 на сто са приключили с техническата подготовка, докато 60 процента са извършили ключови проверки и тестове за работоспособността“, обясни той.
Въпреки успехите, някои дружества срещат затруднения, свързани с регулаторните изисквания и оперативната съвместимост на системите. „Необходим е продължаващ диалог между регулатора и небанковите институции за гарантиране на плавен преход към еврото“, подчерта председателят на КФН. Втора анкета потвърждава, че предприетите мерки са ефективни и секторът се движи в правилната посока.
Приоритети за развитието на Комисията за финансов надзор
Големански обяви, че сред основните приоритети в неговата работа е утвърждаването на КФН като авторитетен и прозрачен регулатор. „Ще поддържаме отворен диалог с поднадзорните лица и обществеността за повишаване на доверието към институцията и нейния екип от мотивирани експерти“, каза той.
Друг важен аспект е дигиталната трансформация на КФН, включваща модернизация на IT инфраструктурата и надграждане на Единната информационна система. Големански посочи, че укрепването на киберсигурността ще бъде ключово за защита на чувствителната информация и управление на рисковете в дигитална среда.
Сред приоритетите е и синхронизацията на националното законодателство с европейските регламенти като DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите), както и плавното интегриране в еврозоната. Освен това КФН ще продължи усилията си за облекчаване на административната тежест, подкрепа на процеса за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и повишаване на финансовата грамотност сред населението.
Състояние и перспективи на небанковия финансов сектор
Небанковият финансов сектор, включително капиталовият, застрахователният и осигурителният пазар, се характеризира със стабилност и ориентация към растеж. Според Големански, секторът продължава да се адаптира успешно към цифровата трансформация и европейските изисквания, като отговаря на изменящите се предпочитания на потребителите.
Капиталовите пазари се развиват, увеличават броя на инвеститорите и подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Застрахователният сектор очаква стабилен растеж, подкрепен от иновации и насочени към клиента решения, като особено внимание ще се отдели на застраховането на климатични рискове и сграден фонд чрез повишаване на финансовата грамотност и дигитализация.
КФН ежедневно следи активите на пенсионните фондове, придържайки се към препоръките на ОИСР и насърчава развитие на мултифондов модел, позволяващ избор между различни инвестиционни профили. Увеличаването на осигурителната култура сред населението се счита за ключов фактор за устойчивото развитие.
Предизвикателства и ключови фактори за стабилността
Цифровизацията и устойчивото финансиране са определени като критични за дългосрочната финансова стабилност на сектора. Според Големански е наложително да се намери баланс между технологичния напредък, стабилността на пазара и потребителската защита, създавайки сигурна и устойчива дигитална екосистема.
В контекста на задължителното прилагане на регламента DORA, който влезе в сила от януари 2025 г., акцент се поставя върху по-нататъшната интеграция на иновациите и киберсигурността. „Въпреки постигнатия напредък, е необходимо да се продължи с внедряването на технологии и решения за киберзащита, за да се гарантира надеждна и устойчива работа на небанковите финансови институции“, заключи Васил Големански.
