Светла Кьосева подчерта ролята на "Хемус" в културния мост между България и Унгария

Светла Кьосева, главен редактор на българо-унгарското списание „Хемус“, заяви, че културата е неизменно свързана с общността и може да се осъществява само в такава среда. Това бе подчертaно по време на първия дискусионен панел „Културата в медиите“, който се състоя в рамките на 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) на 24 и 25 май в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец.

Културата като отговорност и емпатия в общността

В изказването си на форума Светла Кьосева подчерта, че културата върви ръка за ръка с моралната отговорност, форми на поведение и емоционална ангажираност. Тя сподели, че от всички представени по време на дискусията определения най-близко до нейното разбиране е културата като феномен, който винаги изисква изложение и проявление в рамките на общност.

„Културата винаги е свързана с общност и може да се реализира само в такава среда. Тя е свързана с морална отговорност, тоест с форми на поведение и с емоционална натовареност“, заяви Кьосева пред участниците на срещата.

35 години списание „Хемус“ – мост между културите

Главният редактор на „Хемус“ се върна към началото на изданието, което е създадено през 1991 г. Тогава е имало разногласия дали списанието да бъде новинарско и ориентирано към местната българска общност в Унгария или културно издание, посветено на представянето на българската култура сред унгарската публика.

Днес, 35 години по-късно, „Хемус“ е станало символ и гордост за българите в Унгария, които виждат в него „лице на България“. Изданието е средство за представяне на родината пред унгарските приятели, посочи Кьосева.

Особено важни са били трудните 90-те години, когато традиционните връзки между България и Унгария са били нарушени. В този период „Хемус“ е било единственото издание, което е представяло информация за културните събития в България. И до днес списанието се търси за съвети и контакти за въпроси, свързани с българска литература и културни прояви.

„Срещите с изтъкнати български творци зад граница имат огромно значение. Сигурно си представяте какво означава за един българин в чужбина да срещне писатели, музиканти или театрални трупи“, заяви още Кьосева по време на панела.

Необходимост от по-сериозна държавна подкрепа за българската литература

Като преводач на художествена литература, Светла Кьосева изтъкна важността от по-силна държавна политика в подкрепа на българската литература в чужбина. Тя отбеляза, че докато Унгария подкрепя своята литература за международното ù разпространение, българската литература, въпреки значителните успехи и голямото търсене, не получава достатъчна подкрепа от страна на държавата.

„Въпреки съществуването на фонд за превод това не е достатъчно. Необходими са дългосрочна и стратегическа културна политика“, заяви Кьосева. Тя допълни, че макар българската общност в Унгария да подпомага издания и издателства с налични средства, това не може да компенсира ролята на държавата.

„Ние можем да подпомагаме, но не можем да поемем работата на българската държава“, обобщи главният редактор на „Хемус“.

Културата като мост между поколенията и държавите

Събитието, организирано от БТА, събра медийни представители от целия свят, за да обсъдят ролята на културата в медиите и как тя може да бъде ефективно представена и подкрепена в българската общност в чужбина. Дискусиите подчертаха значението на културата не само като изкуство и идентичност, но и като средство за изграждане на мостове между поколенията и народите.