Промишленото производство в ЕС расте, България отчита най-голям спад
През ноември 2025 г. еврозоната и ЕС показват ръст, но България е на последно място шест месеца поред
Промишленото производство в еврозоната и Европейския съюз регистрира годишен растеж през ноември 2025 г., сочат първите оценки на Евростат. Въпреки положителните тенденции, България остава на последно място сред държавите членки за шести пореден месец, като отчита най-голям спад в промишленото производство.
Годишни резултати за промишленото производство в ЕС и еврозоната
Според данните на Евростат, през ноември 2025 г. в сравнение с ноември 2024 г. промишленото производство в еврозоната се е увеличило с 2,5%, а в Европейския съюз – с 2,2%. Ръст е отбелязан при повечето основни категории продукти, като изключение правят дълготрайните потребителски стоки, които намаляват в производството си.
В еврозоната по категории е отчетено следното развитие на годишна база:
- междинни стоки – ръст с 1,1%;
- енергия – растеж с 0,5%;
- капиталови стоки – увеличение с 3,6%;
- нетрайни потребителски стоки – нарастване с 3,4%;
- дълготрайни потребителски стоки – спад с 2,1%.
В рамките на ЕС междинните стоки са се повишили с 0,9%, капиталовите стоки с 4,0%, а нетрайните потребителски стоки – с 2,6%. В същото време производството на енергия е намаляло с 0,3%, а това на дълготрайни потребителски стоки – с 2,9%.
Държави с най-големи промени в промишления сектор
Най-съществен ръст на годишна база през ноември 2025 г. е регистриран в Ирландия (10,6%), Кипър (10,5%) и Хърватия (8,8%). В противоположната посока най-големи спадове са отчетени в България (-9,3%), Малта (-8,2%) и Унгария (-5,5%). България остава на последно място сред страните членки за шести пореден месец, което подчертава сериозните предизвикателства пред българската индустрия.
Месечни промени и трендове в производството
На месечна база, през ноември 2025 г. спрямо октомври 2025 г., промишленото производство в еврозоната е нараснало с 0,7%, а в ЕС – с 0,2%. Тези резултати съвпадат с темпа на растеж от октомври спрямо септември 2025 г.
В еврозоната месечните изменения по категории показват увеличение при междинните стоки с 0,3% и капиталовите стоки с 2,8%, докато при енергията е налице спад с 2,2%. Производството на дълготрайни потребителски стоки намалява с 1,3%, а при нетрайните потребителски стоки спадът е 0,6%.
В ЕС производството остава стабилно при междинните стоки, нараства с 2,5% при капиталовите стоки, но намалява при енергията с 1,7%, при дълготрайните потребителски стоки с 1,8% и при нетрайните потребителски стоки с 1,2%.
Най-голям месечен ръст при промишленото производство е регистриран в Естония (6,0%), Литва (5,8%) и Чехия (2,3%). От друга страна, най-силни понижения през ноември спрямо октомври са отчетени в Люксембург (-7,3%), Дания (-5,1%) и Португалия (-3,0%).
Предизвикателства за индустриалния сектор на България
Последователните понижения на промишленото производство в България в продължение на шест месеца подред изглеждат тревожен сигнал за развитието на българската индустрия в контекста на общоевропейските тенденции. Спадът от 9,3% на годишна база сочи към необходимост от анализ и предприемане на мерки за стимулиране на сектора.
