През първото тримесечие на 2025 г. в България са въведени 1052 жилищни сгради

През първото тримесечие на 2025 г. в България са въведени в експлоатация 1052 жилищни сгради, в които са разположени общо 4086 новопостроени жилища, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това представлява леко увеличение спрямо същия период на 2024 г., когато новите жилищни сгради са били 1026 с 3475 жилища в тях.

Структура и видове жилищни сгради

От въведените в експлоатация сгради през първото тримесечие на 2025 г. най-голяма част са със стоманобетонна конструкция – 75,9%, следвани от тухлените с 19,3%. Остатъкът е разпределен между други конструкции – 4,2%, и панелни сгради – 0,6%. Най-голям относителен дял сред новопостроените сградни форми имат къщите – 77,2%, докато жилищните кооперации представляват 15,9%. За сравнение през 2024 г. тези стойности са били съответно 78,5% стоманобетон, 16% тухлени, 4,3% други и 1,2% панелни. Къщите тогава са съставлявали 79,1% от жилищните сгради, а жилищните кооперации – 12,9%.

Регионално разпределение на новопостроените жилища

Най-голям брой жилищни сгради с новопостроени жилища са регистрирани в области София (столица) – 163 сгради с 1341 жилища, Пловдив – 135 сгради с 418 жилища, и Варна – 130 сгради с 517 жилища. За същия период на 2024 г. водещи са били областите Пловдив с 147 сгради и 357 жилища, София област с 139 сгради и 217 жилища и Варна с 108 сгради и 394 жилища.

Характеристики на новопостроените жилища

През първото тримесечие на 2025 г. най-голям дял от новопостроените жилища са с две стаи – 38,1%, следвани от тези с три стаи – 37,8%. Най-малък е делът на жилищата с една стая – 2,8%. За същия период през 2024 г. подобна тенденция е наблюдавана, като едно-стайните жилища са били най-малко, но тогава най-нисък е бил делът на жилищата с шест и повече стаи – 4,5%.

Жилищна площ и среден размер на новите жилища

Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2025 г. достига 414,5 хиляди квадратни метра, а жилищната площ е 279,7 хиляди квадратни метра. Средната жилищна площ на едно ново жилище е 68,5 кв. м. Най-големи средни жилищни площи са отчетени във Видин – 151,8 кв. м, и Кърджали – 120,9 кв. м, докато най-малки са в Плевен – 45,8 кв. м, и Разград – 47,5 кв. м.

През първото тримесечие на 2024 г. общата полезна площ на новопостроените жилища е била 353,2 хиляди кв. м, а жилищната площ – 274,5 хиляди кв. м. Средната полезна площ на едно жилище тогава е била значително по-висока – 101,7 кв. м. Най-големи средни размери на жилищата са били в областите Монтана – 230,5 кв. м, и Силистра – 182,5 кв. м, а най-малки – във Велико Търново – 69 кв. м и Сливен – 75,1 кв. метра.

Тенденции в строителството на жилищни сгради

Данните на НСИ за първото тримесечие на 2025 г. показват стабилен ръст както в броя на новопостроените жилищни сгради, така и в броя на новите жилища, което говори за продължаващо развитие и активност в сферата на жилищното строителство в България. В същото време наблюдаваните промени в структурата на конструкциите и типовете жилищни сгради отразяват стремеж към разнообразие и адаптиране към жилищните потребности на населението.