Красимир Вълчев: ИИ трансформира българското образование като сътрудник на учителите

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев заяви, че изкуственият интелект (ИИ) все по-често намира приложение в българската образователна система. Това той обяви по време на кръгла маса „БАИТ в подкрепа на образованието“, организирана от Българската организация по информационни технологии (БАИТ) в столичния център „Интерпред“.

Вълчев обясни, че учителите ще използват ИИ не само за обучение на учениците, но и за оценяване и улесняване на административни задачи. По думите му педагогическите специалисти постепенно ще прилагат модели, характерни за компютърния сектор, като се възползват от предимствата на изкуствения интелект.

Ролята на учителите и учениците в новата образователна реалност

Министърът подчерта, че учениците вече са по-напреднали в използването на ИИ, отколкото учителите, които се стремят да адаптират методите си на преподаване спрямо интересите и мотивацията на децата. МОН е подготвило материал за работа с изкуствен интелект още през миналата година, който вече предстои да бъде актуализиран, добави Вълчев.

Той обърна внимание, че ключовата задача е ИИ да не бъде само инструмент, а истински сътрудник на учителите. В момента в образованието вече се владеят електронните устройства и електронните учебни материали, но следващата стъпка е по-ефективното интегриране на изкуствения интелект в учебния процес.

Предизвикателствата пред съвременната образователна система

По думите на министъра, днешните ученици ще се сблъскат със свят, изискващ все по-сложни умения. Вълчев изтъкна, че голяма част от времето, което учениците прекарват пред екрани, не е използвано за образователни цели, а това води до разсеяност и губене на ценно време за развитие на други умения.

„Времето, прекарано пред екрани, трябва да бъде насочено към образователни цели. Нашите ученици имат най-голям обем време пред екрана, но значителна част от него е за сметка на вниманието“, обясни министърът и допълни, че ограничаването на разсейването е необходимо, за да се запази качеството на учебния процес.

Вълчев подчерта значението на базовите умения като солидна хуманитарна основа, концентрация, природни науки и изкуства, които според него остават приоритетни.

Промени в образователната политика и бъдещи мерки

Министърът отбеляза, че образователната система се променя по-бавно от необходимото въпреки бързите промени във времето. Примерът с въвеждането на повече чужди езици преди 25 години е показателен – това е довело до понижени резултати по математика и природни науки.

Вълчев сподели, че учебните програми са ставали по-амбициозни с очакването учениците да учат повече, но резултатите са били обратни. Затова сега инициативата е да се намали броят на учебните часове по някои профилирани предмети и същевременно да се увеличат часовете по математика и природни науки.

„Тези, които подкрепят промяната, ще мълчат, а тези, които не я одобряват, ще говорят“, отбеляза министърът и подчерта, че е необходимо да се промени и начинът на оценяване, като се намали нагласата за запаметяване и възпроизвеждане.

Вълчев анонсира предстоящи дискусии за мерките, насочени към насърчаване на изучаването на математика и природни науки. От тях се очаква да бъдат разработени конкретни стъпки, сред които:

• увеличаване на приема в университетите с акцент върху матурите по математика;
• възможности за разширено изучаване на математика и природни науки още от четвърти клас;
• включване на природните науки в националното външно оценяване след 7 клас.

По този начин се цели по-добра подготовка на учениците за изискванията на съвременния свят и създаване на устойчиви умения за бъдещето.