Израел удря ирански ядрени обекти, запазва ключовия петролен износ

Израел извърши серия удари срещу ирански ядрени обекти, заводи за балистични ракети и военни командири с цел да възпрепятства Техеран в стремежа му да се сдобие с ядрено оръжие, съобщават информационни агенции. Действията са част от продължителна операция, която според Израел ще продължи с цел ефективно ограничаване на иранските възможности в тази сфера.

Ударите и състоянието на нафтовата инфраструктура

Въпреки атаките "Националната иранска компания за рафиниране и дистрибуция на петрол" (National Iranian Oil Refining and Distribution Company) съобщи, че съоръженията за преработка и петролни хранилища не са пострадали. Това е от ключово значение, тъй като Иран е третият най-голям производител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), с дневен добив близо 3,3 милиона барела, което представлява около 3 на сто от световното производство.

Петролният сектор в страната е от голямо значение както за икономиката на Иран, така и за глобалния петролен пазар. През 1974 г. производството на петрол в Иран достигна 6 милиона барела в денонощие, което тогава съставляваше над 10% от световната продукция.

Влияние на санкциите и ролята на Китай

Иран стана обект на множество санкции от САЩ и Европейския съюз, започнали през 1979 г. По-строги санкции бяха наложени през 2018 г., когато администрацията на Доналд Тръмп изведе САЩ от ядреното споразумение, което доведе до значително спадане на иранския петролен експорт.

С настъпването на мандата на Джо Байдън износът на петрол от Иран отново се увеличава, като достига до 1,8 милиона барела на ден, което е най-високото ниво от 2018 г. Основен двигател зад този ръст е високото търсене от страна на Китай. Пекин официално не признава наложените от Запада санкции срещу Иран и продължава да привлича големи количества ирански петрол, като значителна част от износа се насочва към китайски частни рафинерии, включително такива под санкционен режим от страна на САЩ.

Иран също така използва различни методи като трансфери от кораб на кораб и скриване на сателитните координати, за да заобикаля санкциите и поддържа стабилен поток на своя петрол на международните пазари.

Производствен капацитет и географска концентрация

Според енергийния консултант FGE Иран рафинира близо 2,6 милиона барела суров петрол и кондензат дневно, като изнася почти същото количество суров петрол, кондензат и рафинирани продукти. Освен това страната произвежда около 34 милиарда кубически фута природен газ дневно, който се използва изцяло на вътрешния пазар.

Ключовите нефтени и газови находища се намират главно в югозападната провинция Хузестан (за нефт) и в провинция Бушехр (за газ и кондензат от находището "Южен Парс"). Около 90% от иранския суров петрол се изнася през остров Харг, което го прави жизненоважна точка за експорта.

Анализатори отбелязват, че при спад в доставките от Иран други големи производители като Саудитска Арабия биха могли да увеличат добива си, използвайки наличния свободен капацитет, за да компенсират дефицита на световния пазар.

Поглед към енергетиката и геополитиката

Иранската енергийна индустрия остава значим фактор на международната сцена, като съчетава предизвикателства от санкции и военни напрежения. Ударите на Израел и заплахата от продължителна конфронтация подчертават геополитическата чувствителност на региона и въздействието върху глобалните енергийни доставки.

В същото време икономическите зависимости и търговските маршрути, в частност с активното участие на Китай, подчертават сложния баланс между международни интереси и регионални конфликти.