Индия инвестира в летище Хисар, но обектът остава слабо използван
Новото летище в Хисар продължава да оперира почти без търговски полети, докато Индия търси баланс между мащабни проекти и реално търсене
Индия инвестира огромни средства в големи инфраструктурни проекти, включително в строителството на нови летища, но мнозина от тях не дават очакваните резултати, сочи анализ в испанското издание „Паис“. Пример за това е новото летище в малкия град Хисар, което, въпреки че трябваше да обслужва милиони пътници годишно, до момента работи почти без активност и превозва основно военни и официални полети.
Инфраструктурен бум без съответстващо търсене
При старта на летище Хисар градските власти планираха, че то ще облекчи натовареността на мегаполиса Делхи чрез предлагане на алтернатива за пътниците. Въпреки това летището остава с празни терминали и рядко използвана писта, където дори се разхождат бездомни кучета. От 2021 г. там се провеждат субсидирани търговски полети, но активността остава минимална.
Подобна съдба споделят десетки други инфраструктурни обекти в Индия. Премиерът Нарендра Моди и неговото правителство ускориха инвестициите в пътища, пристанища и летища, стремейки се към подобрена свързаност. Тази амбиция обаче не се подкрепя от реално търсене, което води до изграждане на съоръжения в райони с недостатъчна икономическа активност.
Официални данни показват, че през периода декември–март десетина индийски летища не са обслужили нито един пътник, определяни са като „летища-призраци“. Повече от една трета от терминалите функционират с по-малко от пет полета дневно, а в някои дни липсват изцяло полети.
Икономически и политически предизвикателства
Индия започва да преосмисля кой и как планира инфраструктурните проекти, докато икономическият растеж забавя темп. Прогнозите на „Морган Стенли“ и „Голдман Сакс“ са за растеж около 6,1% за финансовата година, което е значително по-ниско от над 9% в миналото.
Политическият натиск също оказва влияние – регионални лидери настояват за мащабни и впечатляващи проекти с цел привличане на гласове, без да се отчитат ефективността и реалните нужди на местната икономика. Според експерти като Марк Мартин от „Мартин късналтинг“ инфраструктурата често се изгражда без съобразяване с трафика и търсенето, а с политически мотиви. Това създава сериозен финансов риск, особено предвид държавния дълг и фискалния дефицит.
Метросистемите в големите градове като Мумбай и Бенгалуру също не достигат планирания капацитет. В Мумбай пътникопотокът е с около 30% по-нисък от очакванията, а в Бенгалуру – с 6% по-малко. Пътната мрежа, макар и бързо разширяваща се, се бави заради правни спорове, които забавят строителството на ключови магистрали.
Перспективи за развитие и продължаващи надежди
Въпреки критиките и ниското използване на много инфраструктурни обекти, индийските власти настояват, че новите летища са необходими за бъдещото икономическо развитие на страната. След пандемията въздушният трафик се възстановява бързо и Индия вече е третият по големина вътрешен авиационен пазар в света. Премиерът Нарендра Моди и партията му имат амбицията да удвоят броя на летищата до 2047 г., когато страната цели да бъде развита икономика.
Индия не е първата страна, която следва стратегията „първо построй, после използвай“. Китай преди десетилетие беше критикуван за изграждането на пустеещи градове и съоръжения, но някои от тях сега обслужват растежа на мегаполиси. Отворен е въпросът дали „белите слонове“ в Индия ще намерят подобно приложение.
В същото време в Хисар местните жители приемат летището като възможност за бъдещо развитие. Пракаш Чаухан, собственик на кафене, планира разширяване на бизнеса при увеличено движение. Местната търговия също възлага надежди летището да привлече инвестиции и да подобри жизнения стандарт, вдъхновени от примери като бързоразвиващия се Гуруграм край Делхи.
