Германският „Райнметал“ инвестира милиард евро в заводи за боеприпаси в България
Проектът включва създаване на над 1000 работни места и модернизация на отбранителната индустрия по стандарти на НАТО
Германският консорциум „Райнметал“ планира изграждането на два нови завода в България за производство на артилерийски снаряди по стандартите на НАТО и на барут. Сделката, оценена на около 1 милиард евро, се разглежда като ключов пробив в привличането на чуждестранни инвестиции в българската отбранителна индустрия. Това съобщава Атанас Атанасов, член на Фискалния съвет на България, в анализ, предоставен на БТА.
Инвестицията предвижда създаването на най-малко 1000 работни места и съживяване на региони, като се очаква заводите да започнат работа към около три години след старта на изграждането им. Сертификатите и стандартите на НАТО ще осигурят стабилни пазари за продукцията и гарантирана рентабилност, което ще допринесе за увеличаване на данъчните постъпления в държавната хазна.
Значимост и икономически ползи от инвестицията
По думите на Атанасов, инвестицията е изключително благоприятна за бюджета благодарение на нисколихвения заем, отпускан по европейския механизъм SAFE. Този заем предвижда 15-годишен гратисен период и срок за погасяване до 40 години, което дава възможност за бърза възвръщаемост на вложените средства. Освен двата основни завода, в бъдеще се предвижда изграждането и на трето предприятие за автономни системи за производство на автотранспортна техника.
Според анализа, сделката ще стимулира и други инвеститори, сред които доставчици и подизпълнители, което ще мултиплицира положителния ефект върху икономиката. Също така ще бъде подобрена инфраструктурата в радиус около 50-100 километра чрез развитие на пътища, комуникации и логистика. Значително ще се увеличат запасите от боеприпаси за българските отбранителни нужди, което е важен аспект на националната сигурност.
Отбранителна индустрия и дългосрочни перспективи
„Райнметал“ е международен лидер в отбранителната промишленост с над 40 000 служители и приходи за 2024 година, надхвърлящи 9 милиарда евро. В сътрудничество с българската компания ВМЗ-Сопот, ученето от дългогодишните традиции на оръжейната индустрия у нас ще бъде съчетано с въвеждането на нови стандарти по НАТО.
Атанас Атанасов отбелязва, че българските производства в сектора досега са били предимно по лиценз от бившия източносъветски блок и затова преминаването към натовски стандарти е от съществено значение за модернизацията им. Сделката има потенциала да превърне България в технологичен и производствен хъб за високотехнологично военно оборудване със значителна добавена стойност.
Участието на държавата в инвестицията е част от националния ангажимент за увеличаване на военните разходи до 5% от БВП до 2035 г., като 1,5% от този бюджет ще бъде насочен към военна инфраструктура и логистика, което допълнително подкрепя реализирането на проекта.
Финансови условия и европейска подкрепа
Финансирането на българската страна в проекта ще се осъществи чрез заеми от инструмента SAFE (Действия за сигурност в Европа), създаден от Европейския съюз. SAFE предоставя нисколихвени кредити до общо 150 милиарда евро за държавите членки с цел бързо увеличаване на инвестициите в сектора на отбраната. Инструментът покрива широк спектър от области, включително производство на боеприпаси, ракети, системи за противовъздушна отбрана, военни мобилни средства, киберсигурност и изкуствен интелект.
Досега 19 страни членки на ЕС са заявили интерес към общия фонд по механизма SAFE, подчертава Атанасов, което показва високата значимост и доверие към този инструмент за финансово подпомагане на отбранителната промишленост.
Военният сектор като фактор за устойчив икономически растеж
Анализът на Атанасов подчертава, че инвестицията на „Райнметал“ доказва, че военният индустриален сектор е важен и перспективен източник за устойчив икономически растеж. Този сектор, често подценяван, може да донесе значителен просперитет на България чрез създаване на работни места, технологично развитие и укрепване на националната сигурност.
Накрая авторът отбелязва, че България използва предимствата от членството си в НАТО, Европейския съюз и Шенген, както и предстоящото въвеждане на еврото, за да осигури условия за привличане на стратегически инвеститори и модернизиране на отбранителния си капацитет.
