ФАО очаква рекорден добив на основни селскостопански продукти през 2024 г.

Последният доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), публикуван днес, представя сравнително оптимистична картина за световните пазари на хранителни стоки. Според анализа, производството на основни селскостопански продукти като ориз, царевица, сорго и маслодайни култури ще се увеличи и ще достигне рекордни количества, с изключение на захарта, чието производство се очаква да намалее.

Перспективи за производство и търговия на основни селскостопански култури

В доклада „Хранителна перспектива“ (Food Outlook) на ФАО се посочва, че въпреки благоприятните тенденции в селскостопанското производство, световните пазари остават уязвими поради въздействието на неблагоприятните метеорологични условия, геополитическото напрежение, несигурност в търговската политика и колебания в икономическата среда.

Главният икономист на ФАО, Максимо Тореро, коментира: „Докато тенденциите в селскостопанското производство изглеждат стабилни, факторите, които биха могли да повлияят негативно на световната продоволствена сигурност, се увеличават“.

Сред ключовите прогнози са рекордни нива на производство на ориз, като се очаква увеличение от 0,9% до 551,5 милиона тона, основно заради повишен добив в азиатските страни. Международната търговия с ориз също ще нарасне с 1,4%, достигайки 60,5 милиона тона, подпомогната от търсенето в Африка и увеличения износ от Индия и Южна Америка.

Производството на пшеница също ще нарасне умерено през следващата година, с 13-процентен ръст в Европейския съюз, следван от потенциална рекордна реколта в Индия вследствие на увеличените площи за засаждане. Заедно с това, делът на потреблението на храни на глава от населението се очаква да намалее.

Производството на едро зърно ще се повиши с 3,4%, подкрепено от Бразилия, ЕС и САЩ, където царевицата ще отбележи 6% ръст поради разширяване на посевните площи. Подобрени метеорологични условия ще увеличат добива и в Южна Африка.

Световна търговия и внос на храни

ФАО съобщава, че стойността на световния внос на храни за 2024 г. се очаква да нарасне с 3,6% до приблизително 2,1 трилиона щатски долара. Този ръст се дължи най-вече на значителен скок при вноса на кафе, чай, какао и подправки – с 29,3%, както и на увеличения внос на плодове и зеленчуци с 8,1%, и на месни продукти с 5,6%.

За разлика от това, разходите за внос на зърнени култури са намалели с 4,6%. Очаква се търговското напрежение и политическата несигурност да окажат влияние върху обема и цените на вноса през 2025 г., особено за тропическите напитки и животинските продукти. Влошаването на климатичните условия и нарушенията в доставките могат допълнително да увеличат разходите за внос.

Въздействие на птичи грип и други актуални предизвикателства

Докладът отделя специално място на влиянието на високопатогенния птичи грип (HPAI) върху световния птицевъден сектор. Макар да има периодични огнища в последните четири години, световният износ на птиче месо остава устойчив. През 2025 г. в Бразилия бе регистриран първият търговски значим случай на птичи грип, което предизвиква сериозни тревоги, тъй като страната е третият по големина производител и износител на птиче месо в света.

Производството на кокоши яйца през 2023 г. е достигнало 91 милиона тона (около 1,7 трилиона яйца), като Китай е най-големият производител с 38%. Въпреки това, през 2024 г. обемът на търговията с яйца почти се е удвоил, което води до нестабилност на цените. Влиянието на птичия грип се усеща най-силно върху кокошките носачки поради техния по-дълъг производствен цикъл и по-голяма експозиция на заболяването.

От 2022 г. насам в САЩ са унищожени над 173 милиона пилета, а разходите за борба с огнищата надхвърлят 1,4 милиарда долара към края на 2024 г. Болестта, разпространявана основно от мигриращи диви птици, се смята за една от най-значимите биологични заплахи за птицевъдния сектор в световен мащаб.

Допълнителни анализи и специални глави в доклада

Освен основните пазарни оценки, докладът съдържа и няколко специални глави, разглеждащи актуални теми. Една от тях анализира световните търговски потоци на торове от 2022 г. насам, като отбелязва увеличаващия се дял на Руската федерация в експорта на различни категории торове.

Друга глава се фокусира върху измененията в международната търговия със зърно, като подчертава устойчивостта и адаптивността на Русия и Украйна, които заедно оформят около една четвърт от глобалния износ на пшеница, царевица и ечемик.

Докладът също обсъжда икономическите стимули зад „рибните измами“, които включват заместване на видове и фалшифициране на данни за улова, вследствие на големия обем търгувани морски храни и сложността на веригите за доставки.

Последна тематична глава разглежда ефектите от декарбонизацията на международния морски сектор върху развиващите се страни, които са основни вносители на храни.