ЕС представи нова стратегия за устойчивост на водните ресурси срещу климатичните рискове

Европейската комисия представи в сряда нова стратегия за повишаване на устойчивостта на водните ресурси в Европейския съюз, насочена към преодоляване на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и прекомерното използване на вода. Инициативата идва на фона на увеличаващи се суши, наводнения и натиск върху европейските водни системи.

Основни мерки и цели на стратегията

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта: „Водата е живот“ и заяви, че устойчивостта на водите е критична за гражданите, земеделските производители, околната среда и предприятията.

Стратегията предвижда държавите членки да повишат ефективността в използването на водите с поне 10 процента до 2030 година. Това може да бъде постигнато чрез намаляване на добива на вода или модернизиране на инфраструктурата, което да предотврати течове. Европейската инвестиционна банка планира да инвестира над 15 милиарда евро между 2025 и 2027 година, за да подобри устойчивостта и конкурентоспособността на водните системи.

Наред с това Комисията стартира публично-частна инициатива за справяне с перфлуорираните и полифлуорираните алкилни вещества (PFAS) – устойчиви химикали, които замърсяват водите, като инициативата се очаква да започне през 2027 година.

Критики и предизвикателства

Въпреки намеренията на стратегията, тя срещна и критики от страна на екологични организации и някои евродепутати. Те отбелязват, че липсват правно обвързващи ангажименти и конкретно финансиране за целите й.

Living Rivers Europe, коалиция от неправителствени организации, заявява: „В резултат на лошото управление на водите сами си причиняваме наводнения, засушавания и замърсени води, и въпреки това очакваме решенията да не изискват инвестиции, докато продължаваме да унищожаваме природата“.

Малтийският евродепутат Томас Баяда определя стратегията като „твърде предпазлива“, критикувайки поставената цел от 10 процента подобрение без обвързващи методи и контрол на ниво отделни водни басейни, особено при заложените климатични рискове.

Климатичният натиск върху водните ресурси в Европа

Последните данни от Европейската обсерватория за наблюдение на сушата (EDO) показват, че повече от половината земи в Европа и Средиземноморския басейн са били засегнати от суша през май 2025 г. – най-високият регистриран процент за май от началото на наблюденията през 2012 година.

Особено силно засегнати са страни като Испания и Португалия, където нивата на водохранилищата са критично ниски, а селскостопанският сектор търси спешна подкрепа и подобряване на напоителните системи и инфраструктурата.

В Словения през последните две десетилетия са регистрирани седем сериозни засушавания, а в Германия и Дания настоящата година отбелязва най-сухите периоди от десетилетия.

Българската аграрна камара сигнализира за сериозен недостиг на вода за напояване през тази година, като предупреждава за кризисни последици и призовава за промяна в политиката за управление на водите. Министърът на околната среда Манол Генов съобщи, че водохранилищата у нас са запълнени едва на 55 процента, а прогнозите предвиждат горещ и сух сезон, който ще наложи ограничения и в енергийния, и в селскостопанския сектор.

Водата – ключов ресурс в условията на климатична криза

Селското стопанство и промишлеността са основните потребители на вода в ЕС, като телеките водни загуби са значителни – средно 23 процента от пречистената вода се губи по време на разпределението. В различните страни тези загуби варират от 8 до 57 процента, като най-сериозни проблеми има в Италия и Ирландия.

Освен липсата на вода, изменението на климата провокира и повишена честота на екстремни метеорологични явления, включително тежки наводнения. През последния месец в Румъния няколко района бяха сериозно засегнати от наводнения, което наложи евакуация на стотици жители.

Министърът на околната среда на Румъния Мирча Фекет посочи, че адаптацията към климатичните промени трябва да бъде национален приоритет, включващ превенция, образование и инвестиции в устойчива инфраструктура. Според него екстремните условия вече не са изключение, а честа реалност, която най-силно засяга уязвимите общности.