Доц. Светослав Георгиев подкрепя създаването на национална геоложка служба

Създаването на нова национална геоложка служба в България е належаща и изпълнима стъпка, която би подкрепила дългосрочния просперитет на страната. Това заяви доц. д-р Светослав Георгиев, завеждащ Геологическия институт при Българската академия на науките (ГИ-БАН), в интервю за БТА. Той участва в кръглата маса „Financing the Stone“ в София, посветена на потенциала на България за разработване на находища с редкоземни и стратегически материали. Министърът на енергетиката Жечо Станков обяви, че са направени първи стъпки към възстановяване на националната геоложка служба, за което настоява и геоложката гилдия в страната.

Закриването на геоложката служба и последиците

България е единствената страна в Европейския съюз без действаща национална геоложка служба, след като преди близо 30 години беше закрит Комитетът по геология и минерални ресурси. „В ретроспекциято това решение се оказва меко казано грешно“, коментира доц. Георгиев. Закриването е мотивирано с необходимостта минералните суровини да се управляват от по-високо равнище, но разграждането на Комитета раздробява дейностите и довежда до спиране на геоложките проучвания в страната. Повечето геологопроучвателни предприятия са приватизирани и постепенно прекратяват дейността си. Като резултат държавата абдикира от отговорностите си за защита на националните интереси в сферата на геологията, проучването и добива на природни ресурси.

Въпреки това, експертният потенциал в областта на геологията е съхранен в ГИ-БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Днес добивните дейности са оставени главно на частния бизнес.

Съвременното състояние на геологията в България

Доц. Георгиев определя състоянието на геологията в страната като сравнително добро, въпреки натрупаните трудности. Наличен е висококвалифициран научен потенциал и модерна апаратура за изследвания. Геологията играе ключова роля не само за проучването на полезни изкопаеми и енергийни ресурси, но и при строителството, оценката на геоложките рискове като земетресения, свлачища и ерозия, опазването на околната среда и културно-историческото наследство. Геоложките познания подпомагат и анализа на подземните води и потенциала за геотермална енергия.

Основните научно-приложни направления в ГИ-БАН включват геотектоника, палеонтология, геохимия, минералогия, хидрогеология, изследвания на геоложки опасности и др. Институтът системно надгражда знанията за геологията на България и изпълнява някои функции, присъщи на геоложка служба, макар и без специализирано целево финансиране.

Сред предизвикателствата са липсата на държавна политика в областта на геологията и недостатъчният брой студенти по специалностите, свързани с науките за Земята, което се дължи и на отпадането на предмета от средното образование.

Национална научна програма и стиковане на усилията

През миналата година Министерският съвет одобри Националната научна програма за критични и стратегически суровини (ННП-КСС), която се изпълнява под ръководството на доц. Георгиев. Програмата стартира през ноември 2024 г. и цели да установи потенциала на България за такива суровини, включително методи за екологосъобразен добив и преработка, анализ на социалните ефекти и превенция на вредното въздействие върху околната среда.

Участие в програмата вземат над 200 учени от 14 институции, сред които БАН, университети и Националния музей „Земята и хората“. Програмата обхваща седем тематични работни пакета, сред които оценка на находищата, създаване на модели за формиране на находища, енергийни ресурси, рециклиране и социално-икономически анализ.

Възстановяване и бъдещи функции на националната геоложка служба

Министърът на енергетиката Жечо Станков изрази съгласие с необходимостта от възстановяване на националната геоложка служба и посочи предприети първи стъпки с акцент върху изграждане на капацитет за проучвания и добив на въглеводороди от Черно море.

Доц. Георгиев подчерта, че новата служба следва да изпълнява поне пет основни функции:

• Систематизиране и съхранение на геоложка информация и защита на държавните интереси при концесии и добиви;
• Организация на целенасочени геоложки изследвания на национално ниво;
• Обобщаване на данни и анализ на геоложките рискове за територията на страната;
• Предоставяне на експертни консултации на държавни и общински органи;
• Обучение и информиране на обществеността за значението на геологията и дейностите по добив на ресурси.

Той приветства поетапния подход за възстановяване на службата, като първо трябва да се направи анализ и план за изграждане, базиран на добрите международни практики и българските особености.

Перспективи и изисквания за успешното създаване

Основното условие за създаването на национална геоложка служба остава държавната воля. Според доц. Георгиев, България разполага с професионален капацитет и традиции в минния сектор, които я поставят в стратегическо предимство за добив и преработка на редкоземни и критични суровини. Важно е да не се отлага повече сформирането на службата, за да не се загуби натрупаният експертен потенциал.

Новата служба трябва да започне работа с доказани специалисти от ГИ-БАН, университетите и частния сектор, като запази и развие партньорството с научните организации. Лабораторната база на ГИ-БАН и университетите ще подпомогне първоначално изследванията и анализите.

Сътрудничеството между държавната служба, научните среди и бизнеса следва да бъде тясно и регламентирано, с ясни правила за достъп до данни и провеждане на проучвания.

Геологията – ключ към устойчиво развитие и енергийна независимост

Доц. Георгиев заключи, че създаването на национална геоложка служба е стратегическа и необходима крачка към просперитета на България. Експертният потенциал все още съществува, но е необходима държавническа воля, за да се реализира това начинание, което ще подпомогне икономическото развитие, енергийната независимост и устойчивостта на страната в условията на световни геополитически предизвикателства.