Д-р Соломон Паси предлага българската азбука да се нарича "българица"
На 20-ата Световна среща на българските медии той подчерта значението на азбуката и представи идеи за медийни иновации

Д-р Соломон Паси, президент и основател на Атлантическия клуб в България, призова българската азбука да бъде наричана „българица“, а не „кирилица“. Той изказа това мнение в рамките на 20-ата Световна среща на българските медии, на която участва онлайн от Националния пресклуб на БТА в Троян. По негови думи е време да се премахне и наименованието „славянска азбука“, тъй като тази писмена система няма почти нищо общо с други славянски народи като поляци, чехи, словаци и словенци.
Предложения за новото име и значението на азбуката
Според д-р Паси, терминът „кирилица“ е въведен, за да се избегне използването на името „българска азбука“. Той подчерта, че точното наименование би трябвало да бъде „българица“, тъй като азбуката е плодно българско културно наследство, което не се използва от широк кръг славянски народи, а те залагат предимно на латинската азбука.
Основателят на Атлантическия клуб напомни още, че съвременната история на българската азбука стартира през пролетта на 2002 година, когато в споразумение с Европейския съюз бе договорено тя да бъде включена сред символите върху евробанкнотите.
„От общо 51 букви, включени върху евробанкнотите, 11 са български, което означава, че българският принос за надписите на еврото е около 22%. Това е значително повече в сравнение с дела на населението ни в ЕС, който е само около 1,5%“, допълни той, подчертавайки високата степен на свръхпредставеност.
Визия за бъдещето на медиите и технологиите
Д-р Паси изтъкна, че в епохата на изкуствения интелект предстоят сериозни промени и пред медийната сфера. Той посочи, че интелектуалните технологии ще трансформират много професии, включително медицината, правото и журналистиката.
„Светът е на прага на големи социални и технологични трансформации, сравними с появата на електричеството и автомобила“, заяви той и препоръча фокусът на 20-ата Световна среща на българските медии да бъде поставен върху обновяване и реформиране на медиите.
Сред конкретните идеи на д-р Паси е създаването на дигитални двойници и аватари на ключови личности от националната и световна култура. Той предложи експеримент с аватари на известни български журналисти и културни фигури като Йосиф Хербст и Максим Минчев – бивш директор на БТА.
Културни инициативи и събития в Троян
По време на включването си от Троян, д-р Паси съобщи, че в разговор с кмета Донка Михайлова е научил за предстояща кандидатура пред ЮНЕСКО за вписване на „троянската шарка“ в списъка на нематериалното културно наследство.
Тази инициатива се подкрепя от Музея на занаятите и община Троян,които вече са внесли в Министерството на културата предложение за регистриране на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск“.
Световната среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА), се провежда на 24 и 25 май в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Вършец.