Законопроект за мерките срещу финансирането на тероризма приет на първо гласуване

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента. Целта е България да бъде извадена от сивия списък за пране на пари на Специалната група за финансови действия (FATF).

Мотиви и цели на законопроекта

Министърът на правосъдието Георги Георгиев представи законопроекта пред бюджетната комисия и подчерта, че амбицията на правителството е страната да бъде обект на оценка през декември тази година или януари догодина. Тази оценка трябва да доведе до изваждането на България от сивия списък.

„Изключително важен приоритет на мнозинството и в парламента, и на правителството е излизането на България от сивия списък. Всички знаем, че България попадна там поради безобразно бездействие от страна на публични лица и на непредприемане на съответни действия в срокове“, заяви Георгиев.

Той отбеляза, че преговорите с международния комитет са показали колко по-трудно е да се излезе от списъка, отколкото да се избегне попадане в него. Законопроектът е насочен към коригиране на слабости в българското законодателство с оглед развитието на международната организирана престъпност.

Основни мерки и очаквани резултати

Георгиев обясни, че законопроектът се фокусира върху прането на пари като източник за финансиране на тероризма. Той посочи, че това е първият от няколко законопроекта, които правителството подготвя заедно с ресорните министерства и служби с цел модернизиране на законодателството.

„Това е част от пакета мерки, които правителството е подготовило, за да може да се модернизира българското законодателство, за да успяваме да превентираме съвременните форми на организирана престъпна дейност“, каза министърът.

Мерките включват борба с пране на пари, финансиране на тероризъм, регулиране на търговията с оръжие и санкции при незаконосъобразни действия. Амбицията е до края на лятото всички законодателни мерки да бъдат приети, за да бъде заявен прогрес през септември и България да бъде оценена отново през декември или януари.

Последствия и обществен дебат

Според Георгиев, включването на България в сивия списък има негативни икономически последици. Той посочи, че международни компании избягват да инвестират в юрисдикции в сивия списък, което влияе върху брутния вътрешен продукт.

Министърът добави, че изпълнението на мерките съответства и на ангажиментите на България по отношение на присъединяването й към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

По време на комисията имаше дебат дали промените не създават излишна административна тежест за бизнеса. Мартин Димитров от ПП-ДБ изрази тази позиция, но подкрепи законопроекта, като посочи, че излизането от сивия списък е по-важно.

Георгиев заяви, че между първо и второ четене ще бъдат разяснени необходимостта и ползите от предлаганите мерки. Той отбеляза, че режимът за регистрация на юридически лица в България е един от най-либералните в Европа, но в случая надделява общественият интерес и националната сигурност.

Влияние върху законодателството и международните ангажименти

В мотивите към законопроекта се посочва, че приемането му ще помогне за преодоляване на непълните съответствия с препоръките на FATF. Това ще повиши ефективността на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и съответствието на превантивното законодателство с международните стандарти.

Приемането на промените ще представлява съществен напредък в изпълнението на Плана за действие на FATF за България. Това е необходимо за намаляването на периода, в който страната фигурира в сивия списък, и за окончателното й изключване от него.