Вицепрезидентът Йотова акцентира на уважението към българската история и валута

Вицепрезидентът Илияна Йотова изрази дълбоката си загриженост относно усилващия се спор за бъдещето на България, като в същото време подчерта, че не бива да се допускат обиди към националната валута – българския лев. Изказването й прозвуча по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в София.

Паметта и уважението към историята

„Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, подчерта Йотова. Тя акцентира върху необходимостта да се уважават делата на предците, цитирайки преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. „За да има бъдеще и за да вървиш напред, трябва да уважаваш делото на тези, които са били преди теб. Трябва да надграждаш, а не да ги обругаваш и да се разграничаваш от тях“, добави тя.

Народното самочувствие и духовното наследство

Вицепрезидентът изрази благодарност към Националната библиотека, която през годината е организирала множество събития, посветени на глаголицата. Тя отбеляза, че тази институция доказва своята роля като истински духовен център на България.

„През тази година – с всички събития, които е организирала по повод глаголицата, библиотеката показа, че е един истински духовен институт на България. Институциите сме в дълг към вас и само можем дълбоко да ви се поклоним“, каза Йотова, цитирана от БТА. Тя припомни две важни годишнини: 1170 години от създаването на първата славянска азбука – глаголицата, и 1160 години от приемането на християнството в България.

Вицепрезидентът подчерта, че българите трябва да чувстват гордост като наследници на хилядолетна история, белязана от слава и драматизъм, и отговорна за създаването на култура, писменост и книжнина, която формира част от европейската цивилизация.

Значението на делото на светите братя Кирил и Методий за Европа

Йотова коментира, че в Европа не навсякъде е известна пълната стойност на приноса на учениците на светите братя Кирил и Методий. „Много народи дори в Средна Европа знаят, че великоморавската мисия приключва със смъртта на Методий в Девин, но това не е така, защото ако там приключваше всичко, днес нямаше да имаме кирилицата“, посочи тя.

По думите й българската земя е мястото, където славянската цивилизация се е родила и оцеляла, благодарение на книжовността и традициите, развивани по време на Второто българско царство. Тази култура е помогнала на българския народ да съхрани своята идентичност през петвековното османско робство, а също е повлияла силно върху европейската цивилизация.

Държавническа мъдрост и книгоразпространение

Особено внимание Йотова отдели на княз Борис I, който е приел учениците на светите братя и е създал двете важни школски центрове – Преславската и Охридската школа. „Колко мъдрост, вяра в собствения народ и сила трябва да имаш, за да извоюваш независимостта на църквата си“, отбеляза тя.

Според вицепрезидента промяната от глаголица към кирилица е не просто смяна на писмена система, а важен политически акт, който е допринесъл за съхраняването на уникалната българска духовност и литература.

Изложбата като част от културните прояви

Експозицията в Националната библиотека се провежда под патронажа на Илияна Йотова и е посветена на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, както и на славянската книжовност. Тя отбелязва и 1140 години от успението на св. Методий.

Изложбата е част от инициативите в рамките на „Година на глаголицата“ и от 19-ото издание на Националната библиотечна седмица, които целят да съхранят и популяризират българското културно наследство.