В Белград обсъдиха енергийната сигурност и водните ресурси между България и Сърбия

В Белград се обсъдиха перспективите за сътрудничество между България и Сърбия в сферата на енергийната сигурност и устойчивото управление на водните ресурси. Това стана ясно по време на експертна кръгла маса, на която лидерът на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) д-р Калоян Паргов акцентира върху значението на темите за националната сигурност и регионалното развитие на балканските държави.

Двустранно експертно сътрудничество и регионални инициативи

Делегация от експерти, водена от д-р Паргов, участва в дискусия, посветена на енергийната сигурност и устойчивото развитие на водните ресурси между България и Сърбия. Този форум беше организиран от неправителствени организации и постави основите за бъдещи съвместни действия, които биха допринесли за благополучието на двата народа и на целия балкански регион.

В рамките на срещата бяха представени нови партньорства между СИНПИ, Дружество за приятелство Сърбия – България и Форума за етнически отношения. През 2023 г. по инициативата на СИНПИ бе създадена партньорска мрежа от балкански НПО, обединяваща представители на осем страни от региона.

Според д-р Калоян Паргов, за преодоляване на негативните тенденции в международната система е необходимо държавите и гражданските общества да се върнат към мултилатерализма и съвместната отговорност. „По-семпло казано, това означава изграждане на нов световен ред“, отбеляза той.

Предизвикателства пред енергийния сектор и предложения за развитие

Бившият заместник-министър на енергетиката Иван Айолов коментира, че в последното десетилетие българската електроенергийна система е била повлияна от две външни причини. Едната е погрешната енергийна политика на Европейския съюз, насочена към безусловно приоритизиране на възобновяемите енергийни източници.

„Не съм против възобновяемите енергийни източници, но тяхното производство трябва да бъде разумно и да не води до екстремални или дори катастрофални събития“, подчерта Айолов. Той добави, че друг ключов проблем е търговията с въглеродни емисии, която определя като „измислена фабрика“ за реализиране на корпоративни интереси.

Бившият енергиен министър изрази надежда за бъдещо сътрудничество по темата за въглеродните емисии, като предвижда механизъм за ограничаването им, с праг от максимум 50 евро за тон. Освен това той предложи да се работи по развитието на енергийната свързаност между страните в синхронизирана зона, за да се подобри координацията и ефективността на енергийните системи.

Икономически и екологични аспекти на водните ресурси и туризма

Д-р Даниела Везиева, бивш служебен министър на икономиката, се фокусира върху икономическото значение на минералните води и природните ресурси. Тя заяви, че България и Сърбия не разполагат с адекватна маркетингова стратегия, която да открои страните като изключителни дестинации за балнео лечение и здравен туризъм.

„Това е пропуск, който би могъл да бъде коригиран по-лесно от гражданските структури и бизнес средите, отколкото от правителствата“, посочи тя. Везиева изрази и идеята за създаване на обща мрежа за бутилирана вода, използваща еко-ефективни и нискоенергийни технологии.

Освен това тя предложи и стартиране на разговор за развитие на здравния туризъм чрез съвместни пакети и обща мрежа от балнеологични клиники в двете страни.

Проблеми и предизвикателства в управлението на водите

Хидроинженерът Николай Карафезиев описва сериозни проблеми в българското управление на водните ресурси, наблюдавани през последните години. Той отбеляза, че системата е раздробена и разпокъсана между пет министерства и множество общини, което води до хаос в управлението.

„Липсата на адекватни инвестиции доведе до разрушаване на хидромелиоративната инфраструктура, амортизиран водоснабдителен сектор и изолация на хидроенергийни системи“, поясни Карафезиев. Той допълни, че системите продължават да функционират основно благодарение на пенсионирани специалисти, което не осигурява устойчиво развитие.

Сред предложените дългосрочни цели са понижаване на риска от наводнения, гарантиране на достъп до вода за напояване без ограничения при климатични промени и намаляване на енергийната консумация чрез изграждане на фотоволтаични станции върху и около напоителни съоръжения.

Сътрудничество за по-сигурен и устойчив Балкански регион

Дискусиите в Белград подчертаха нуждата от задълбочено двустранно сътрудничество между България и Сърбия по ключови въпроси като енергийната сигурност и устойчивото използване на природните ресурси. Експертите заявиха, че само чрез общи инициативи и обмен на опит може да се постигне подобрение, което да допринесе не само за двете страни, но и за стабилността на целия балкански регион.