СРСНПБ предупреждава за рисковете от мандатност при директорите на училища

Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) изрази категорична противо система към предложението за мандатност на директорите на училища, предупреждавайки за рисковете от политическо влияние и нарушаване на стабилността в образователните институции.

Опасенията на СРСНПБ за мандатността

Становището на Съюза, чийто председател е Диян Стаматов – директор на 119-о Средно училище "Акад. Михаил Арнаудов" в София, подчертава, че мандатният принцип може да доведе до нежелани политически натиски върху училищните ръководства. Според организацията ефективното училищно лидерство се развива с години, понякога между 10 и 15, и именно дългогодишните директори осигуряват стабилност, както и продължителна институционална памет в учителските колективи.

Честата смяна на директорите, според СРСНПБ, нарушава стратегическите процеси и организационната култура на училищата. Вместо въвеждане на ограничения те призовават за подобряване на процедурите по подбор, подкрепа и професионално развитие на директорите.

Това становище е адресирано до Министерството на образованието и науката, конкретно до министър Красимир Вълчев, както и до акад. Николай Денков – съпредседател на парламентарната група „Продължаваме Промяната - Демократична България“ и зам.-председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.

Предложения за промени в Закона за предучилищното и училищното образование

В рамките на парламентарна дискусия, проведена преди седмица и посветена на темата „Как преподаваме ценности в училище“, бе обсъдена и мандатността на директорите на образователни институции. Акталният инициатор за въвеждане на мандатност е акад. Николай Денков. Той предложи директорите да бъдат ограничени до два мандата от по четири години всеки.

Акад. Денков поясни, че има варианти, които да позволят продължаване на дейността на най-добре представящите се директори – например допълнителен мандат за училищата, намиращи се в горните 10 процента по успех. Целта е да се избегне „феодализацията“ и политизирането в училищната система, което е масово разпространено, според него.

Една от предлаганите мерки включва и промяна в състава на комисиите, които провеждат конкурсите за директорски позиции. Идеята е да се гарантира по-голям баланс в решенията чрез включване на представители на педагогическия и обществения съвет, Регионалните управления по образованието (РУО) и общините, а не да доминира министърът на образованието, както е в момента.

Отворени въпроси и бъдещи стъпки

Изказаните позиции от двете страни – на СРСНПБ и на парламентарната група, очертават дискусия със съществени различия по отношение на мандатността като инструмент за управление на образователните институции. Докато съюзът настоява за стабилност и дългосрочно лидерство, парламентът търси механизми за предотвратяване на монополизация и политическо влияние.

Върху тези теми вероятно ще се съсредоточи и бъдещият дебат в Народното събрание, който ще изисква прецизни и балансирани решения за бъдещето на училищното ръководство в България.