Отравянето на птици в България застрашава редки видове като лешоядите

Отравянето на птици в България представлява сериозен риск за популациите на застрашени видове като египетския и черния лешояд, съобщи Димитър Градинаров от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). По повод Международния ден на птиците, който се отбелязва на 1 април, екологът подчерта необходимостта от повишаване на информираността относно този проблем и надява се темата да привлече повече обществено внимание.

Последни данни за умъртвените птици и причините

През 2026 г. са регистрирани седем черни и един белоглав лешояд, отровени според данните на БДЗП. През 2025 г. от отровни примамки са загинали три египетски лешояда и един ловен сокол. През 2024 г. също са установени седем отровени птици от различни видове, сред които черен лешояд, гарван, морски и царски орел и мишелов.

Преди дни БДЗП съобщи за нов случай на отравяне на черен лешояд в защитена зона „Бяла река“ в близост до ивайловградското село Мандрица.

Димитър Градинаров обясни, че близо 50% от смъртността при лешоядите се дължи на вторично отравяне, което настъпва, когато примамки с отрова се поставят на места, където хората търсят решение на конфликти с вълци, чакали или бездомни кучета. Тези примамки стават фатални за лешоядите, които почистват труповете.

Екологът допълни, че и други грабливи птици, сред които ловният сокол, са изложени на риск. „Дори загубата на един индивид е значителна, тъй като усилията за опазване на тези видове са сериозни“, подчерта Градинаров.

Специалистите предупреждават, че една единствена отровена примамка може да унищожи цели колонии, което поставя под сериозен риск направените усилия за запазване на птиците.

Мерки и предизвикателства в борбата с отравянията

В България работят специализирани екипи, които използват обучени кучета – Барс и Буда, за откриване на отрови с приоритет върху лешоядите и други грабливи видове. Димитър Градинаров изтъкна значението на сътрудничеството между природозащитниците и други сектори, като пример даде добрите отношения с гълъбарите.

Въпреки наличието на специализирано звено за защита на дивата природа към Главна дирекция „Национална полиция“, разследванията на случаи на отравяния и умъртвяване на птици остават трудна задача. Законодателството в България е сравнително добро, но експертът посочи необходимостта от неговото подобрение, тъй като наказанията не винаги имат възпиращ ефект.

Градинаров посочи, че широката обществена чувствителност и медийното внимание са ключови за предотвратяването на подобни случаи. В подкрепа на борбата с отровите е създадена и онлайн петиция с призив за спиране на умишленото убийство на ценни за дивата природа видове.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изразявало неодобрение към незаконната употреба на отровни примамки. През ноември 2025 г. беше проведена среща между представители на МОСВ, МВР, БДЗП и други организации, посветена на тази тема. По повод отравянето на лешояди в Котел в началото на 2026 г., МОСВ призова за по-ефективно разследване на подобни случаи.

Оттам допълниха, че вероятно много от отравянията остават незабелязани, особено когато не се наблюдават маркирани птици със сателитни предаватели. Това означава възможна загуба на десетки хищни птици, включително защитени видове. Министерството подчерта, че наказанията трябва да бъдат адекватни спрямо тежестта на престъпленията.

Значението на птиците за околната среда и туризма

Отбелязването на Международния ден на птиците припомня тяхната важност не само като обекти за наблюдение, но и като индикатори на здравето на околната среда, посочи Димитър Градинаров. Денят е свързан с пролетта и завръщането на птиците от южните страни.

България се отличава с голямо биологично разнообразие в сравнение с много други страни и е предпочитана дестинация за алтернативен туризъм, включващ наблюдение на птици, влечуги, земноводни, както и планински туризъм, трекинг и екотуризъм. Тези форми на природосъобразен туризъм имат ключова роля за устойчивото развитие и опазване на природата в България.