Откриха изложба за живота и делото на Александър Стамболийски в Народното събрание
Изложбата с 21 пана представя редки снимки и документи, подчертавайки политическото и историческо наследство на Стамболийски
Днес в 12:30 часа в Мраморното фоайе на Народното събрание беше открита документалната изложба „Александър Стамболийски (1879 - 1923 г.) – живот и дело“. Инициатор на събитието е Явор Хайтов, заместник-председател на партия "Земеделски народен съюз" и народен представител от "Алианс за права и свободи" (АПС). Целта на изложбата е да припомни живота и значението на една от ключовите личности в българската история, политик и държавник Александър Стамболийски.
Изложбата и нейното съдържание
Експозицията включва 21 информационни пана, създадени в сътрудничество с Държавна агенция „Архиви“. Сред изложените материали са редки снимки от студентските години на Стамболийски в Хале, Германия, изображения от неговия политически живот и развитието му като министър-председател на България. Особено внимание е отделено и на историческите събития около подписването на Ньойския мирен договор.
По думите на Явор Хайтов, председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова ще открие изложбата, а в събитието ще участват още представители от Държавна агенция „Архиви“. Хайтов подчертава, че тази инициатива цели да напомни за Стамболийски като историческа и европейска фигура, чието наследство трябва да бъде помнено и оценено.
Живот и политическо наследство на Александър Стамболийски
Александър Стамболийски е свързан с някои от най-драматичните моменти в българската история. На 9 юни 1923 г. се случва държавен преврат, който премахва от власт неговото законно избрано правителство, а само няколко дни по-късно – на 14 юни, той е жестоко убит в своята вила в село Славовица, област Пазарджик. Тялото му е разчленено, подчерта Хайтов.
Той припомни и идеите на Стамболийски за Съединени европейски щати и федерацията на балканските държави – концепции, които правят Стамболийски пионер в насърчаването на европейската интеграция и регионалното сътрудничество.
По времето на неговото управление правителството е построило над 2200 прогимназии, Художествената академия, ветеринарен и аграрен факултет. Открита е и първата държавна опера на Балканския полуостров – Софийската опера. Това е постигнато въпреки тежките условия, след като България е победена войнствена страна и е задължена да плаща репарации.
Ньойският мирен договор и международният контекст
Явор Хайтов обърна внимание и на ролята на Стамболийски по време на Ньойските мирни преговори, описвайки някои спорни и интересни моменти. Едно от популярните предания гласи, че след подписването на договора Стамболийски е счупил писалката си като знак на протест.
По-важен е фактът, че тогавашният президент на Съединените американски щати Удроу Уилсън напуска мирните преговори в знак на недоволство от опитите на европейските държави да разграбят и разпарчетосат България. Този акт, според Хайтов, е оказал натиск върху европейските участници и е допринесъл за по-благоприятно третиране на България в договора. В този контекст се отдава и заслугата за умелото водене на преговорите на Стамболийски.
Влиянието на управлението на Стамболийски върху България
Явор Хайтов отбеляза, че макар и управлението на Александър Стамболийски да не е било без критики, то е изиграло ключова роля за възстановяването на страната след Първата световна война и националната катастрофа. В периода на неговото премиерство се наблюдава значителен икономически растеж и доверие на чуждестранни инвеститори.
Около 80 банки създават свои представителства в България, което говори за стабилност и международно признание на икономическата политика на тогавашното правителство, коментира Хайтов.
Помнене на историческите личности като път към бъдещето
Изложбата „Александър Стамболийски (1879 - 1923 г.) – живот и дело“ цели да подчертае значението на една от най-важните личности в българската политика и история. През оригиналните документи и фотографии посетителите имат възможност да се запознаят с житейския и политически път на Стамболийски, неговите идеи и постижения, както и с трудностите на времето, в което е живял.
„Той е историческа фигура, която заслужава да бъде помнена не само заради политическия си принос, но и заради визията си за бъдещето на България и Европа“, заявява Явор Хайтов.
