Николай Денков отбеляза ролята на 24 май за българската култура и просвета
В декларация по повод Деня на светите братя Кирил и Методий Денков подчерта значимостта на българската азбука и културно наследство

Народите, които превръщат знанието, книжовността и науката в свои върховни ценности, постигат най-големи успехи, независимо от географските и природните условия. Това посочи Николай Денков в декларация от името на парламентарната група на "Продължаваме промяната - Демократична България" по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност.
Значението на делото на светите братя Кирил и Методий
В декларацията се подчертава, че приносът на светите братя и техните ученици надхвърля пределите на българската история. Обединението и възходът на славянските народи през вековете са станали възможни благодарение на общата писменост, създадена в българските книжовни школи и подкрепена от християнската вяра.
Николай Денков припомни, че цар Борис I през 886 г. приема с топлина ученикте Климент, Наум и Ангеларий, изгонени от Великоморавия. Тяхното създаване на две книжовни школи – първоначално в Плиска, след това в Преслав и Охрид – поставя основите на значима промяна в българската култура. Тук, в Преславската школа, е създадена кирилицата, което е един от фундаментите на българската книжовност.
Развитие на българската просвета и култура
Денков отбеляза, че в двете просветни школи – Преславската и Охридската – в рамките на по-малко от десетилетие са обучени хиляди учители и свещенослужители. Свещените текстове са преведени от гръцки на старобългарски, а са създадени и първите оригинални литературни произведения на кирилица. В резултат гръцкият език е заменен с български в богослужението и държавната администрация, което прави текста достъпен за широката публика.
Декларацията подчертава и значението на приемането на християнството в Киевска Рус, което ускорява разпространението на българската църковна книжнина сред славянските народи. Така старобългарският език се утвърждава като официален държавен и църковнославянски език от Адриатическото крайбрежие до Далечния изток.
Още през IX век светите братя Кирил и Методий са обявени за равноапостоли и велики учители на християнството. Десет века по-късно, когато кирилицата се използва в десет държави от над 300 милиона души, папа Йоан Павел II ги обявява за духовни покровители на цяла Европа – признание, което излиза извън националните граници.
Културното и национално значение на 24 май
През мрачните периоди, когато България няколко пъти изчезва от политическата карта на Европа, българският дух остава жив благодарение на силата на българския език, писмеността и духовенството, отбеляза Денков.
Той добави, че по време на Възраждането именно обединението от българския език, писменост и християнската вяра укрепва народа в борбата за освобождение. Денков припомни, че още от 1813 г. в Шумен са започнали честванията на светите братя Кирил и Методий.
В декларацията се посочва, че през следващите десетилетия този празник се превръща в най-яркото изражение на българската национална идентичност и израз на уважение към образованието, науката, културата и духовността.