На 18 май патриарх Даниил освещава обновения храм "Св. великомъченик Мина"
След двугодишен ремонт храмът в Слатина отново ще приема миряни с литургия, водена от патриарха и протойерей Андон Софиин

На 18 май от 09:00 часа в столичния район Слатина ще бъде отбелязано обновяването на храма „Св. великомъченик Мина” с света литургия, която ще отслужи патриархът и Софийски митрополит Даниил. Храмът, затворен за миряните в продължение на години, бе ремонтиран в последните две години благодарение на дарения от множество вярващи.
Възстановяването на храма „Св. великомъченик Мина“
След десетгодишно прекъсване, на 11 ноември 2021 г. храмът бе отворен отново за литургия по случай храмовия си празник. Организация за набиране на средства за ремонта бе създадена от църковното настоятелство, районната администрация и гражданите. „Св. великомъченик Мина“ е паметник на културата и пази мощи на светеца, което прави възстановяването му особено значимо.
Сега църквата е почти изцяло ремонтирана и ще бъде отворена за молитви и редовни служби, които ще извършва протойерей Андон Софиин. Основната част от ремонта бе финансирана с дарение от проф. д-р инженер Цоло Вутов в рамките на благотворителната програма „Българските добродетели“, както и от над хиляда всеотдайни вярващи. Проектиране и строителство бяха извършени безвъзмездно от екипи и граждани от района на Слатина.
Историческо значение на храма „Св. великомъченик Мина“
Храмът се свързва с няколко теории за своето древно минало. Една от тях гласи, че на мястото му е съществувал манастир още през 265 г., считан за най-стария в България. Другата теория поставя манастира в района на сегашната църква „Света Троица“ на ул. „Манастирска“, на около 500 метра разстояние от „Св. великомъченик Мина“. Третата версия предполага, че и двете църкви са били част от голям манастирски комплекс.
Историческите сведения сочат, че тук е пребивавал св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, по време на Сердикийския църковен събор, провел се между ноември 343 г. и февруари 344 г. в присъствието на 341 делегати, сред които и Протоген Сердикийски.
През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата като единствен възрожденски еднокорабен храм, запазен на територията на София преди Освобождението. През 1989 г. получава и статут на архитектурно–художествен паметник. В храма се пазят и икони от 1772 г., които допълват неговата историческа и културна стойност.
Благотворителна подкрепа и бъдещи служби
- Ремонтът се осъществява благодарение на дарения от проф. д-р инж. Цоло Вутов и множество вярващи.
- Работата по проектиране и строителство е извършена безвъзмездно от доброволци и специалисти.
- Започват редовни литургии и молитвени служби с водещ протойерей Андон Софиин.