Ивайло Папов обвинява МОН в пропаганда срещу изучаването на руски език

Народният представител Ивайло Папов от парламентарната група на "Възраждане" обвинява Министерството на образованието и науката в участие в пропагандна акция с политическа цел за заклеймяване на подкрепящите изучаването на руски език в българските училища. Той отправи критики към представители на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ), които според него водят битка срещу знанието и културата, а не срещу агресията и невежеството в образователната система.

Дебатът за росийския език и реакциите в парламента

В своя декларация Папов определи опита за ограничаване на изучаването на руски език като "политическо престъпление срещу българската култура и просвета" и "катастрофа на здравия разум". Той призова Министерството на образованието да не съдейства на "фашистките въжделения" на депутатите от ПП-ДБ, които по думите му искат да потиснат стремежа към знание.

Депутатът подчерта историческата роля на руския език, който е „езикът на тези, които донесоха свободата на България и създадоха модерна България“. Той разкритикува противниците на руския език като „политически доносници“ и отбеляза, че същите сили, които забраниха референдумите в България, днес искат да решават какъв език да изучават децата.

Папов апелира към Министерството да устои на натиска от "политически маргинали" и подчерта, че образователната система не трябва да се ръководи от "антируска истерия на чужди посолства и техните еничари".

Реакцията на председателя на парламента и последващи санкции

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова наложи на Ивайло Папов наказание „забележка“ заради употребата на оскърбителен език към свои колеги. След това от парламентарната трибуна лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че няма да спрат да наричат "еничарите – еничари" и също получи „забележка“.

Киселова коментира, че въпросът за езика е отговорност на различни участници и припомни, че председателят на групата за приятелство с Руската федерация вече е защитил правото на изучаване на руски език, призовавайки да не се търсят поводи за провокации.

Спор за начина на водене на заседанието

В отговор на наложените наказания Петър Петров от "Възраждане" критикува избора на Киселова за председател на Народното събрание, аргументирайки се с липса на парламентарен опит. Той настоя председателят да се придържа към установената практика, по която няма нужда от забележка при четене на декларация, освен ако не се споменава конкретен човек поименно.

Наталия Киселова отговори, че уважението към колегите и чистотата на езика са задължителни за всички народни представители, като подчерта, че обидите не са приемливи предизборно или в пленарна зала.

Значението на дебата за образователната политика

Ситуацията и разгорялата се дискусия около изучаването на руски език в българските училища отразяват по-широк политически и културен сблъсък в страната. Обвиненията за политическа насоченост и „фашистки“ методи срещу одобряваните от едни и отхвърляни от други културни практики поставят под въпрос ролята на образователната политика като поле за партизански борби.

Дебатът за езиковото обучение е също призив към обществото да съхрани образователното си многообразие и уважение към историческото наследство, което според някои включва и руския език. Противниците на изучаването на този език пък го свързват с геополитически интереси и настояват за мерки срещу него.