Елена Йончева предупреждава за мигрантски поток от Иран през България към Европа

При евентуален крах на режима в Иран и избухване на гражданска война, прогнозите сочат, че между пет и десет процента от населението на страната, което е близо 10 милиона души, могат да поемат по Балканския маршрут към Европа, преминавайки през Турция, България, Сърбия, Унгария и Германия. Това съобщи Елена Йончева, независим член на Европейския парламент, избран с листата на ДПС, в интервю за предаването „Светът и ние“ по БНТ.

Йончева посочи, че ако конфликтът продължи с досегашните темпове в следващите месеци, първоначално ще се осъществи вътрешно разселване, след което ще последва миграционен поток от около 500 000 души към Турция.

Миграционният натиск и маршрути към Европа

Опасността от повишен мигрантски натиск към България заради ситуацията в Иран е значително по-голяма в сравнение с тази, предизвикана от кризата в Сирия, обясни Йончева. Населението на Иран – около 92 милиона души, е близо четири пъти по-голямо от това на Сирия, което е около 23 милиона души. Освен това иранските семейства разполагат с повече финансови ресурси, което им позволява потенциално да заплатят за излизане от страната.

В момента граждани на Иран с валидни документи могат да влизат в Турция без визи и да пребивават до 90 дни. Границата между двете държави е с дължина 580 километра и включва три контролно-пропускателни пункта, през които всеки ден преминават около 5 000 души, предимно от региона и хора с азерски произход. Въпреки че близо 360 километра от границата са оградени с телени мрежи, отличната планинска местност затруднява охраната ѝ.

До момента нелегалният миграционен поток главно се състои от афганистанци и пакистанци. По оценки трафикантите генерират около 180 милиона долара годишно от тази дейност. Преди три години в Иран пребиваваха около 5 милиона бежанци от Афганистан, като някои от тях вече са второ поколение, тъй като техните родители са пристигнали още през 1979 г. Между 2023 и 2025 година обаче над 2 милиона афганистанци бяха депортирани обратно, посочи още евродепутатът.

Ролята на България и Европа в управлението на мигрантската криза

В случай на мащабна мигрантска вълна от Иран, ако режимът рухне и икономиката на страната се срине, бежанците се очаква да предпочетат сухопътния маршрут през България към Европейския съюз, а не варианта през Източносредиземноморския маршрут през Гърция, коментира и гръцкият министър на миграцията и убежището Танос Плеврис. Той изтъкна, че турско-иранската граница ще повлияе на миграционните модели, тъй като при достигане до Турция мигрантите се стремят да стигнат до Европа.

Според Йончева България ще заеме ключова позиция в тази ситуация като първа държава-членка на ЕС по маршрута. По думите ѝ е необходимо Европейската комисия и Брюксел да водят активна дипломация с Турция, която е важен партньор за сигурността на ЕС и България. Особено важна е ролята на турския външен министър Хакан Фидан в опитите за диалог с държавите от Залива за намиране на изход от кризата.

Елена Йончева допълни, че ЕС разработва планове за справяне при масова миграция, които вероятно ще включват предоставяне на допълнителни правомощия на агенцията Фронтекс.

Европейската позиция и икономическите последици от кризата

Относно различията във възгледите на страните-членки на ЕС спрямо военните операции в Близкия изток, Йончева отбеляза, че испанският премиер Педро Санчес е един от малкото, който публично осъди действията на САЩ и Израел. Тя уточни, че това е обусловено от силни антивоенни настроения в Испания, където 68% от населението са против войната.

Според евродепутатката позицията на Европа трябва да бъде реалистична и да се ориентира към дългосрочните интереси на съюза. „ЕС трябва да се съсредоточи върху дипломацията, без да се намесва военно. В момента Съюзът е повече зрител на една криза, която пряко го засяга“, коментира тя.

Йончева припомни, че блокирането на Ормузкия проток води до рязък и непредвидим скок в цените на нефта, нефтопродуктите и втечнения газ, а зависимостта на европейската икономика от внос на енергийни източници създава риск за конкурентоспособността ѝ. Тя цитира доклад на бившия председател на Европейската централна банка и италиански премиер Марио Драги, според когото са нужни 800 милиарда евро годишни инвестиции за икономическо развитие на ЕС. Тези предположения обаче са направени преди войната в Близкия изток.

Кризата ще отнеме допълнителни ресурси за отбрана и справяне с мигрантските потоци, но също така предоставя възможност за ускоряване на диверсификацията на енергийните доставки и разширяването на енергийната инфраструктура в Европа, посочи Йончева.

Тя специално подчерта значението на България с изграждането на Вертикалния газов коридор, който осигурява пренос на природен газ от Гърция през България към Румъния и Унгария. Според нея ЕС трябва да прояви заинтересованост от увеличаване на капацитета на този коридор.

Освен това Евродепутатката призова Брюксел да подкрепя развитието на ядрената енергетика като мерки, които биха намалили тежестта върху домакинствата и индустрията в цяла Европа, включително и в България.