Експерти в София обсъждат комплексното превъоръжаване на ЕС и предизвикателствата пред НАТО
Конференцията на 20 май акцентира върху геополитическите реалности, предстоящата Среща на върха на НАТО и нуждата от модернизация на отбраната
Експерти обсъждат комплексното превъоръжаване на Европейския съюз (ЕС) и настоящите предизвикателства пред НАТО на конференцията „Новите реалности във външната политика, отбраната и отбранителната индустрия“ в София. Основният акцент е върху външната политика и отбраната в контекста на настоящата геополитическа ситуация и предстоящи международни срещи.
Дискусии в центъра на конференцията и актуален политически календар
На 20 май, в деня на конференцията, се провеждат ключови политически събития – сесия на Европейския парламент, среща на министрите на външните работи на ЕС, както и дискусия с министрите на отбраната на държавите членки. Освен това, след приблизително месец, ще се състои Срещата на върха на НАТО в Хага, която отново ще отправи фокус към външната политика и отбраната. Това бе отбелязано от бившия началник на отбраната Константин Попов при откриването на форума, който подчерта връзката между събитията и темите на конференцията.
Предизвикателствата пред НАТО и необходимостта от обновяване на отбранителния капацитет
Генерал Филип Брийдлав, бивш върховен главнокомандващ на НАТО в Европа, изрази мнение, че руският президент Владимир Путин все още осъзнава сериозността на пресягането към границите на Северноатлантическия пакт. „Състоянието на способностите в НАТО изпраща ясно послание към Путин: ‚Не бихте искали да направите това‘“, каза Брийдлав.
При това обаче той подчерта, че извън територията на НАТО липсва ефективно конвенционално възпиране. По думите му Русия полага усилия в хибридна война в регионите на Грузия, Молдова и дори в Нагорни Карабах, което показва загуба на контрол и необходимост от възстановяване на възпирането в тези области.
В този контекст депутатът от „Има такъв народ“ Димитър Гърдев акцентира върху нуждата от бързо превъоръжаване на българските въоръжени сили и призова за подкрепа на решенията на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана като процент от Брутния вътрешен продукт. Той призова да не се пренасочват средства от важни социално-икономически фондове, защото „за силна отбрана е нужна силна икономика и развити региони“.
Регионалната и европейска обстановка – ключови фактори за сигурността
По думите на Иван Кондов, постоянен секретар на Министерството на външните работи, Европа и България са изправени пред предизвикателството на ново десетилетие на нестабилност. Основните конфликти, влияещи на европейската сигурност, са войната в Украйна и сблъсъците в Близкия изток.
Кондов подчерта активната роля на България и Румъния в ЕС, особено относно инициирането на стратегия за Черно море, чието публикуване се очаква в средата на годината. Той изтъкна и необходимостта от задълбочено сътрудничество между ЕС и НАТО, като акцент постави военната мобилност.
България се сблъсква и с регионални проблеми – например с нежеланието на Северна Македония да развива важния Коридор №8, който е ключов и от военна, и от икономическа гледна точка. Кондов отбеляза, че от българска страна остават около два километра пътна инфраструктура, които могат да бъдат бързо изградени, докато Северна Македония не е готова с 23 км от този коридор.
Отговорът на Европа и натрупаните поуки от миналото
Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и икономиката, припомни, че Европа не е взела навреме предимството на сигналите от Русия още преди десет години, когато бе първата окупация на Крим. Според него Русия бързо е адаптирала икономиката си и е развила военната си мощ, като бюджетът ѝ за отбрана остава двойно по-голям от този на страните от НАТО.
Керемедчиев допълни, че Европа продължава да бъде зависима от руските енергийни източници, което е съществен фактор за сложната ситуация в сегашните отношения и заватата нужда от преосмисляне на политиките за сигурност.
Перспективи и бъдещи стъпки за българската и европейската отбрана
Обсъжданията на конференцията в София очертават необходимостта от ускорено усъвършенстване на отбранителния потенциал както на България, така и на Европейския съюз и НАТО. Новите геополитически реалности изискват изграждането на модерни системи на въоръжение и по-добра координация между институциите и съюзниците.
