Въвеждат "Религия и добродетели" в българското начално образование през 2024/2025

В България продължава да се води интензивен обществен дебат относно въвеждането на предмета „Религия и добродетели“ в началния етап на образование. Тази инициатива е част от плановете на Министерството на образованието и науката (МОН) за учебната 2024/2025 година с цел засилване на възпитателната функция на училището и изграждане на общочовешки добродетели сред учениците.

История и съвременно състояние на изучаването на религия в българските училища

За първи път още през учебната 1997/1998 година у нас се въвежда предмет „Религия“ като част от часовете за свободноизбираема подготовка (СИП). Обучението тогава се води основно от богослови, а от следващата учебна година към тях се присъединяват и начални учители с преминала допълнителна квалификация. Към учебната 2024/2025 година религия се изучава в 165 училища с общо 15 229 ученици, включително и тези, които се занимават допълнително с религиозни теми извън учебната програма. По данни на МОН броят на учителите със специалност или квалификация по религия е 476, като 50 от тях са назначени на щат за преподаване.

В настоящия модел обучението по религия няма да бъде задължително, а е предвидено в рамките на т.нар. задължителноизбираем час. Това означава, че часът ще е задължителен, но съдържанието ще е предмет на избор – между различни учебни програми, като религията няма да се преподава задължително конфесионално. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев представи на 7 май концепцията, според която този учебен час ще има за цел да развива възпитателната функция на училището и да насърчава възпитанието в добродетели.

Концепция и организации на новия учебен предмет

Алтернативната програма „Добродетели и етика“ е замислена като основен документ, който да илюстрира цялостната визия за предстоящия учебен предмет. Министерството възнамерява да предложи и две други програми – „Религия – православно християнство“ и „Религия – ислям“, които частично ще отразяват съществуващи учебни програми. Министър Вълчев изтъкна, че документът с концепцията е подложен на обществено обсъждане и ще бъде доработван според резултатите от дебатите.

Министърът посочи, че е реалистично предметът да бъде въведен първоначално в първи клас след одобрение от Народното събрание. Учебниците ще бъдат подготвени от издателски екипи, докато учебните програми остават най-важната задача на МОН. Всички програми имат обща цел – формиране на общочовешки ценности.

Новият предмет няма да натовари допълнително учениците, тъй като ще се вписва в рамките на вече планираните учебни часове. Оценяване няма да се провежда, защото акцентът е поставен върху диалога, обсъжданията и разглеждането на житейски ситуации. Такива занимания трябва да подкрепят формирането на добродетели като честност, доброта, отговорност, търпение, справедливост, трудолюбие и постоянство.

Международни практики и сравнителен анализ

В рамките на дискусии, проведени с участието на експерти и на базата на сравнителен анализ на религиозното образование в европейските страни, са представени различни модели на обучение и правни рамки.

• В Швеция религията е задължителен и неконфесионален предмет от 1996 г., участието е без право на отказ.
• В Румъния религията е задължителна в началното училище, но след 2014 г. е по избор след решение на родителите.
• В Гърция предметът „Религия“ е част от задължителния учебен план, с възможност за изучаване на ислям за мюсюлманските малцинства.
• Дания провежда религиозно обучение в неконфесионална форма, с право на освобождаване по желание на родителите.
• В Германия има провинциални вариации, като в някои религията е задължителна, а в други – свободноизбираема с алтернативен предмет „Етика“.
• Във Франция държавните училища не предлагат религиозно образование, с изключение на региона Елзас – Мозел, където е задължително.
• В Италия религиозното образование е свободноизбираемо и конфесионално, като голяма част от учениците посещават такива часове.

Подобен анализ обхваща още Малта, Австрия, Словакия, Финландия, Унгария, Испания, Полша, Латвия, Нидерландия, Ирландия и други страни. В повечето от тях има законодателна рамка, която регламентира как се организира предметът „Религия“ – като задължителен, конфесионален, неконфесионален, свободноизбираем или с възможност за освобождаване по желание на родителите или на учениците.

Превод на добродетелите в образователната система

Общата линия в разработваната в България концепция е не толкова акцент върху религиозната принадлежност, колкото върху формирането на етични ценности и добродетели у учениците. Идеята е да се запази нормативната основа за избор при обучението по религия, като в същото време се въведат програми, които развиват диалог и уважение към различни култури и религии, обясняват от МОН.

Очаква се учебният предмет да подпомогне възпитанието на подрастващите в дух на честност, отговорност, търпение, съпричастност и други ценности, които им помагат да изградят позитивни житейски навици и социални умения.