В България младежите напускащи приемна грижа срещат сериозни трудности

В България ежегодно около 200 младежи напускат приемна грижа или социални услуги от резидентен тип, след като навършат 18 или 20 години. За мнозина от тях този момент не бележи началото на самостоятелен живот, а по-скоро ги изправя пред сериозни предизвикателства. Най-уязвими сред тях са младите хора с интелектуални затруднения и такива с увреждания, които остават без покрив, подходящ достъп до образование и работа, както и без емоционална подкрепа и близки, към които да се обърнат.

Според изследване, проведено сред 40 младежи, които са излезли от приемни семейства, и приемни родители, напускането на грижата често е съпътствано от чувство на страх, изоставяне и неяснота за бъдещето. Много от тях не получават необходимата предварителна информация или подготовка, а понякога и липсва сигурна подкрепяща фигура след напускането. Повечето споделят, че напускането се осъществява без ясно изготвен план, без жилище и без перспектива за стабилен живот.

Уязвимост и социални рискове след излизане от грижата

Особено тревожно е положението на младежите, които губят контакт със своите приемни семейства или не успяват да се интегрират в обществото, след като излязат от системата. В някои случаи това води до крайно тежки последици, както бе видно през март тази година с трагичната смърт на Мариан от град Кула.

В различни европейски държави като Великобритания, Ирландия, Финландия, Нидерландия и Швеция функционират държавни програми, които осигуряват дългосрочна помощ за младежи, излизащи от грижа, до 23, 25 или дори 27-годишна възраст. Тези програми предлагат наставничество, достъп до преходни жилища, изготвяне на индивидуални планове за придобиване на самостоятелност, започващи поне година или две преди напускане, както и достъп до психично-здравни услуги и възможност за връщане в позната среда при нужда.

Препоръки за подобряване на подкрепата у нас

Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) предлага въвеждането на специализирана услуга „подкрепа за самостоятелен живот“. Тя би била насочена към младежи на възраст между 16 и 25 години и включва:

• изготвяне и изпълнение на индивидуални планове за развитие;
• психологическа подкрепа и наставничество;
• посредничество с институции;
• обучения по социални и житейски умения;
• осигуряване на достъп до жилище;
• финансова помощ.

Специализираната услуга може да бъде предоставяна мобилно и да бъде част от държавно делегираните дейности. От изследването става ясно, че младежите и приемните родители споделят и други очаквания, като например:

• продължаване на връзката с приемните семейства и след пълнолетие;
• възможност за удължаване на грижата по взаимно съгласие;
• създаване на социални жилища;
• достъп до психологическа помощ;
• развитие на менторска мрежа, изградена от млади хора, напуснали приемна грижа.

Правото на подкрепа като основа за самостоятелност

Участниците в изследването на НАПГ подчертават, че независимостта не трябва да се разбира като изолация, а като право на подкрепа. Без адекватна подкрепа, самостоятелният живот може да се окаже рискован и често дори фатален, казват още авторите на проучването. Постигането на зрялост изисква време и специализирани мерки, особено за младежите, които са израснали в системата за грижа, и едва с навършването на 18 години те не са автоматично готови да се справят сами с живота.