Сдружение на бежанци пита Европарламента за "македонски език" и идентичност

Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от Северна Македония отправи въпрос към Европейския парламент относно включването на понятията „македонска идентичност“ и „македонски език“ в проектодоклада за напредъка на Република Северна Македония от 2025 година. Организацията подчертава, че такива формулировки липсват в становищата на Европейската комисия от 2023 и 2024 г. и пита какво налага тяхното присъствие в последния доклад, както и какво е значението и влиянието им върху оценката за напредъка на страната.

Писмо до председателя на комисията по външни работи

Съпредседателите на сдружението – проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев и Илия Стояновски, са изпратили официално писмо до председателя на парламентарната комисия по външни работи Дейвид Макалистър. В него те поставят въпроса за мотивите и последствията от включването на „македонска идентичност“ и „македонски език“ в доклада, в който наскоро беше разгледан напредъкът на Северна Македония спрямо пътя ѝ към Европейския съюз.

От сдружението изразяват интерес да разберат дали съществуват и други официални документи на Европейския парламент, в които се признават или споменават идентичности, и какви са евентуалните юридически последици от това споменаване. „Ние очакваме българските представители в Европейския парламент да следят отблизо процеса по разглеждане на настоящото официално запитване“, посочват от сдружението. Особено благодарност изказват към българския евродепутат Ивайло Вълчев, който се е ангажирал да наблюдава как ще бъде приет документът и какви отговори ще последват.

Исторически и лингвистични аспекти на „македонския език“

Сдружението напомня, че понятията „македонска идентичност“ и „македонски език“ имат сложен исторически произход, а кодификацията на езика е извършена едва през 1945 г. Те обръщат внимание, че терминът започва да се използва през втората половина на XIX век в рамките на сръбска национална стратегия, свързана с македонизма. Кодификацията включва създаване на азбука, която представлява модифициран вариант на сръбската, приета на 3 май 1945 година, а на 7 юни е утвърден и правописът.

„Днешната историческа конференция е единствена по своето значение, защото за първи път в историята на нашия народ се постави въпросът за македонска азбука и за македонски културен, литературен език“, е записано в протокол от това важно събитие, цитиран от северномакедонския учен Стоян Ристевски. Той нарича събитието „създаване на съвременния македонски литературен език“.

Политически и регионални измерения

Според сдружението категорията „македонски език“ е приложима само за Република Северна Македония и няма отношение към останалите територии в географската област Македония, които включват части от Гърция, България и Албания. Те предупреждават, че употребата единствено на определението „македонски“ може волно или неволно да предизвика асоциации с тези други региони, създавайки предпоставки за политически претенции и напрежения.

Това е особено контекстуализирано в светлината на външните влияния от Белград, Москва и някои политически кръгове в Скопие, които могат да използват терминологията с цел политически натиск и геополитически интереси.

Въпросите към Европейската комисия и парламента

• С кои лингвисти и специалисти по езикова политика е консултирана Европейската комисия при формулиране на частта от доклада, посветена на „македонския език“?
• Защо термините „македонска идентичност“ и „македонски език“ не са фигурирали в доклади от 2023 и 2024 г., а сега са включени?
• Съществуват ли други документи на Европейския парламент, които признават такива идентичности, и какъв е техният правен статут?

Сдружението настоява за сериозно отношение и прозрачност при разглеждането на тези въпроси, тъй като те имат значение за комплексните исторически, културни и политически отношения в региона.