Пламен Димитров предвижда протести в обществения сектор и призова за реално увеличаване на заплатите

В обществения сектор в България се очакват протести в поне четири-пет области, като част от тях вече са започнали. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров по време на пресконференция, посветена на заплащането на труда у нас.

Настоящи и предстоящи протести в обществения сектор

Пламен Димитров посочи, че в момента общественият сектор е във възходяща мобилизация, като протестните действия се планират или вече се провеждат в няколко области. Според него, въпреки че на 4 юни предстои излизането на конвергентния доклад за въвеждането на еврото, интересът на работещите е съсредоточен върху реалното увеличение на заплатите им, а не върху този доклад.

В Българската национална телевизия се организира подписка с цел ефективни стачни действия, уточни Димитров. Той подчерта необходимостта от формулиране на механизъм, чрез който служителите с широк обществено доверие да бъдат възнаградени с адекватни повишения в заплатите. "Ръстът в заплащането трябва да е по-видим и осезаем", заяви президентът на КНСБ, цитиран от БТА.

Заплати и напрежение в здравеопазването

Една от най-наболелите сфери според лидера на КНСБ е здравеопазването, където напрежението е високо. При лекарите вече има увеличение на основните заплати с около 45%, докато при медицинските сестри ръстът е само 16%, което е недостатъчно и според Димитров е причина за протестите на улицата.

На 2 юни е насрочен отраслов съвет в Министерството на здравеопазването, където се очаква да бъдат обсъдени отрасловият колективен трудов договор и възможните стартови нива на заплатите в сектора. Лидерът на КНСБ посочи, че ако не бъде постигнато съгласие, са възможни национални протести в здравеопазването.

Ситуацията в градския транспорт и извънредният труд

КНСБ коментира и последните протестни действия в градския транспорт в София и други градове. Според Димитров не бива нискоквалифицираният труд да бъде противопоставян на висококвалифицирания, като освен образованието и уменията, пазарът на труда влияе на ръста на възнагражденията, които понякога не кореспондират с квалификацията.

Президентът на синдиката подчерта, че протестът в столицата не е политически. "Да се твърди, че протестът на шофьорите е бил политически организиран, просто е лъжа", заяви той и добави, че протестите са продиктувани от очакванията и исканията на работещите.

Той отбеляза ръст на основната заплата на водачите в София под 50% за последните четири години. Средната брутна заплата в градския транспорт е 4050 лв., от които основната е 2402 лв. след повишение от 300 лв. Значителният размер на брутните възнаграждения се дължи на извънреден труд, който надвишава допустимите норми с над 220 000 часа годишно.

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов посочи, че въпреки че извънредният труд е законово ограничен, в България той е станал практически норма. По закон допустимият извънреден труд е:

• 150 часа годишно
• 30 часа месечно
• 6 часа седмично
• 3 часа при два последователни работни дни

Данни за заплатите и растежа им

КНСБ отчете, че реалният ръст на средната брутна работна заплата в периода 2021–2025 г. е 28,4%, а номиналният – 66%. Средната заплата през 2021 г. е била 1472 лв., а към 2025 г. достига 2443 лв. В частния сектор средната заплата нараства още по-бързо, достигайки 2467 лв. с реален растеж от 32,5% за същия период.

Лидерите на КНСБ отбелязаха по-сериозни повишения на възнагражденията при учителите и университетските преподаватели през последните години.

Промени на пазара на труда и синдикални предизвикателства

Пламен Димитров обобщи, че в условията на дефицит на труд и структурни промени на пазара на труда, увеличенията на заплатите не винаги кореспондират с квалификацията. Синдикатите ще продължат да настояват за по-справедливо и адекватно възнаграждение във всички сектори на обществения труд.