Любомир Дацов: Балансираната бюджетна политика е изпитание за България

Връщането към по-балансирана бюджетна позиция през следващите 3-4 години ще бъде особено трудно, заяви Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. Той подчерта, че текущият бюджетен дефицит е значително по-висок от комфортния праг от около 0,8% от БВП, като изчисленията сочат, че към момента отклонението надвишава 3%, а прогнозите за 2025 г. са дефицит от 4,1% поради военните разходи по дерогация.

Дацов изказа мнението си на професионална дискусия на тема „България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика“, която бе част от Третата годишна конференция на Съвета за икономически анализи (СИА). Събитието започна в сградата на Ректората на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и в разговора участваха редица водещи икономисти и представители на властта, сред които вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев.

Предизвикателства пред фискалната политика и необходимост от структурни реформи

Любомир Дацов акцентира върху важността на предприемането на структурни реформи, които липсват през последните 5-6 години. Той критикува акцента в бюджета върху увеличаването на доходите, като според него това е основният генератор на инфлация и инфлационен натиск в последните месеци.

„В резултат на политиките за повишаване на доходите в момента няма фискално пространство за инвестиции“, обясни Дацов, позовавайки се на своите изследвания. Той допълни, че общите инвестиции в икономиката остават стабилно между 18 и 20% от БВП, докато за устойчив икономически растеж от над 4% са необходими инвестиции около 27-28% от БВП, като важна роля има и качеството на вложените средства.

Относно времето, необходимо за проявяване на ефектите от фискално затягане, макроикономистът уточни, че първите резултати се появяват със значително забавяне – между осем месеца и година и половина. Това означава, че ако се приеме строга бюджетна политика през 2025 г., първите признаци биха се забелязали още през есента на същата година.

Фискална политика, конкурентоспособност и бъдещи перспективи

Дацов бе категоричен, че икономическият растеж, „захранван“ основно от потребление, не може да продължи неограничено. Той препоръчва всяко разхлабване на фискалната политика да бъде структурирано така, че да донесе дългосрочни ползи за страната.

Сред другите критики на макроикономиста бе посочена липсата на координация между политическите решения и целите за подобряване на конкурентоспособността и ефективността на бизнеса – както в европейски, така и в национален план. Той призова за цялостен и хоризонтален анализ на мерките с цел откриване и премахване на пречките пред икономическото развитие, вместо фокус само върху отделни сектори.

В заключение Дацов подчерта, че членството в еврозоната само по себе си ще стимулира инвестициите, но без подобряване на бизнес средата тези инвестиции ще са предимно спекулативни. По думите му е необходимо да се вземат устойчиви решения с дългосрочна перспектива на ползата за страната.

По време на дискусията той изрази и опасения за институционален риск, предизвикан от промени в Европейския семестър, за които България и редица други страни от Европейския съюз не са достатъчно подготвени институционално.