Експерти оцениха културни проекти в Правец и Ботевград по Interreg

Експерти от Европейската комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството посетиха ключови обекти в Правец и Ботевград, финансирани по Програма Interreg - ИПП България - Сърбия. Целта им беше да се уверят в ползата от направените инвестиции за съхранението и популяризирането на българското културно и историческо наследство, което допринася за устойчивото развитие на туризма и повишаване на интереса към пограничните региони.

Посещение и представяне на проекти в Правец и Видраре

В Историческия музей на Правец директорът Татяна Борисова-Динова запозна експертите с музейната експозиция и богатството на региона. Музеят е активен участник в трансграничната програма и през последните години реализира редица проекти, свързани с проучване, консервиране и експониране на значими исторически обекти в общината. В списъка влизат античната крепост Боровец на връх Голям Боровец край село Разлив, Старото класно училище и Туняковският хан в село Видраре, както и църквата „Света Богородица“ в село Осиковица.

По време на археологическите проучвания са намерени уникални находки, които са изложени както в музея, така и в някои от историческите обекти. Една от иновативните услуги предоставени на туристите е възможността на място да сканират QR кодове, които визуализират на мобилните им телефони триизмерни реконструкции на крепостта, включително охранителна кула, главния вход и други строителни елементи.

В село Видраре бе посетено реставрираното старо класно училище от 1848 г., разположено в двора на църквата „Св. Параскева“. Интериорът е запазен автентичен, а в сградата е създадена постоянна експозиция, посветена на образователното наследство на региона и условията на обучение през XIX век в България. Също така, експертите разгледаха Туняковския хан, построен през 1820 г., който е възстановен за туристически посещения и в който е подредена експозиция, посветена на пътуванията и търговията през 19 век. Особен интерес представлява скривалището на Васил Левски, тъй като ханът е бил седалище на Тайния революционен комитет „Хасан Касан“ в периода 1870–1872 г.

Реставрация и модернизация на културните обекти в Ботевград

Сред посещенията бе и най-високата часовникова кула в България, разположена в Ботевград. По проекта „Ботевград – дигитален културен коридор“, финансиран по Програма Interreg - ИПП България - Сърбия, са изпълнени реставрационни дейности, изградени обезопасителни съоръжения, монтиран информационен киоск и художествено осветление. Кулата, която е висока 30 метра и е строена през 1866 г. от майстор Вуно Марков, не разполага с циферблат, но отброява всеки нов час с камбанен звън, който се чува на голямо разстояние.

Туристите имат възможност да се изкачат по автентичните дървени стълбища почти до върха, където повече от век продължава да функционира оригиналният часовников механизъм. В близост има открит музей, създаден по проекта, с информационни пана за исторически личности и събития от региона. Освен това в центъра е обособен информационен център с модерни дигитални устройства и зала за телепрезънс, които предоставят съвременни туристически услуги.

Финансирането от Европейския съюз е позволило разработването на допълнителни зони за отдих и забавления, включващи открити лекционни зали, детски площадки със специализирани игри като шах и дама, както и пространства за релакс.

Оценка на експертите и потенциал за развитие

Европейските и българските експерти дадоха висока оценка за реализацията на проектите и подчертаха значимия принос за развитието на градове като Правец и Ботевград. Те изразиха впечатление от качеството на изпълнението и потенциала, който културното и историческо наследство предлага за бъдещото развитие на туризма в регионите, особено в контекста на трансграничното сътрудничество.

Маргарита Грънчарска-Дьо Мюнк от Главна дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия и ръководителят на Съвместния секретариат на програмата Славиян Костадинов заедно със Станка Димитрова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството бяха удовлетворени от постигнатите резултати и акцентираха върху важността на тези инициативи за съхраняване на културната идентичност и стимулиране на икономическото развитие.