43% от българите не са прочели книга през 2024 г., сочи изследване

Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 г., а 75% не са посещавали библиотека, сочат резултати от национално социологическо изследване „Достъп до култура“, представено днес в „Гьоте институт“ – София. Изследването обхваща над 1000 участници и очертава тревожни тенденции в културното потребление у нас.

Понижаване на културното участие и четенето

Според данните 63% от анкетираните не са посетили театър през изминалата година, 56,1% не са ходили на кино, а 82,7% не са били на концерт с класическа музика, опера или балет. Тенденцията на спад в четенето продължава: ако през 2022 г. средният българин е прочел 9-10 книги, през 2023 г. този брой вече е намалял на 8-9, като тенденцията се запазва и през 2024 г.

Причините за ниското участие в културния живот са многобройни. 40% от анкетираните посочват, че културните събития са „скъпи“, 37% се оправдават с липса на време, а 25,4% заявяват, че живеят на места без достъп до култура. Други посочват липса на интерес (16%) или компания (13,7%).

Коментари от организаторите и предложения за промяна

„За нас е тъжна радост да представим тези данни“, каза Янина Танева от „Фабрика за идеи“, като уточни, че изследването е част от проекта „Индекс право на култура“, провеждан вече три години. Целта му е да идентифицира основните бариери пред достъпа до културния живот.

Сред конкретните решения, които се предлагат за преодоляване на препятствията, са създаване на културен паспорт за деца и младежи на възраст от 6 до 26 години – приблизително 1,3 милиона души, както и транспортни ваучери за хора от малки населени места, за да им се улесни достъпът до културни мероприятия в големите градове.

Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата отбеляза пред БНР, че липсата на устойчива и дългосрочна културна политика е ключов фактор за влошаването на ситуацията. Тя посочи, че държавата отделя едва 0,53% от БВП за култура, въпреки че от години се води борба този дял да достигне най-малко 1%.

Сравнения и бъдещи планове за дискусии

Сравнението с 2023 г. показва малки промени: тогава 40% от българите не са четели книга, 62,6% не са ходили на театър, а 61% – на кино. Посещенията на класически концерти, опери и балети са били 82,5%. Единственото повишение в културното потребление през миналата година е регистрирано при киното с ръст от 5%, вероятно стимулиран от популярността на филма „Гунди: Легенда за любовта“.

Предстои специална дискусия, фокусирана върху данните за София. Проучването е организирано от „Фабрика за идеи“ в партньорство с Обсерваторията по икономика на културата, с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София, а изпълнител е агенция „Алфа Рисърч“.

Поглед към предизвикателствата в културата днес

Настоящите данни показват, че участието в културния живот в България намалява, а достъпът до култура остава сериозно предизвикателство за голяма част от населението. Експертите подчертават необходимостта от адекватна политика и инвестиции, които да стимулират интереса и възможностите за активно културно участие у всички възрасти и социални групи.