Красимир Вълчев обсъди предизвикателствата пред зрелостните изпити и образованието

Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира резултатите от държавните зрелостни изпити в 12. клас, като подчерта, че системата успешно осигурява знания, но трудно формира умения. Той изтъкна, че целта е да се преодолее културата на заучаване чрез по-смели подходи, включително чрез задачите по матури.

Проблеми с избора на матури и тяхното значение

Според Вълчев една от ключовите грешки е отпадането на задължителната матура по математика. Той посочи, че за да може България да просперира, е необходимо да има повече млади хора, ориентирани към инженерните науки, индустриите и технологиите – области, които изискват задълбочено изучаване на математика, химия и физика.

"Резултатите от випуск на випуск са сходни. Тези данни обаче не отразяват системните проблеми, особено защото в момента няма задължителна матура по природни науки и математика. Само изпитът по български език и литература ни позволява да правим изводи за успеха на всички ученици," коментира министърът.

Той обърна внимание, че ниският процент зрелостници, завършили с профилирана подготовка и избрали матура по математика, физика или химия, е сериозна заплаха за бъдещето на инженерната професия в страната. Вълчев изтъкна и значителните разлики в резултатите между различните училища, които остават видими.

Резултати по български език и литература

Експертите от Министерството на образованието и науката (МОН) съобщиха, че средният резултат на матурата по български език и литература за учебната 2024/2025 година е 57,53 точки, което съответства на оценка Добър (4,27). Това е единственият изпит, по който могат да се направят обобщени изводи за представянето на всички зрелостници, тъй като другите предмети не са задължителни за всички.

Визия за бъдещето на образованието

Министър Красимир Вълчев поясни, че реформите и промените в матурата са насочени към излизане от модела на запаметяване и нарастващо формиране на практически умения. Той съобщи, че задачите по отделните държавни изпити вече са по-смели и амбициозни, за да подготвят по-добре учениците за университет и професионална реализация.

Освен това се подготвят и допълнителни инициативи, като дискусията за въвеждане на „час по здраве“ в училищата, който има за цел да допринесе за цялостното развитие на децата.