Военната хунта в Гвинея временно разпусна трите основни опозиционни партии

Военната хунта в Гвинея разпусна временно трите основни опозиционни партии месец преди насрочения за 21 септември референдум за промени в конституцията. Решението беше обявено от гвинейското Министерство на териториалната администрация и влиза в сила незабавно, като забранява на партиите да извършват политическа дейност за срок от 90 дни.

Причини и последствия от разпускането на партиите

Според официалното съобщение на Министерството, разпускането на опозиционните партии се дължи на неспазване на изискванията, залегнали в националната политическа харта. Тази мярка предизвика тревога сред опозиционните сили и граждански организации, които смятат, че референдумът е инструмент за затвърждаване на властта на военната хунта и предотвратяване на свободни политически конкуренции.

Въпреки забраната, от петък партиите имат право да провеждат кампания за популяризиране на своите предложения относно новата версия на конституцията, което се разглежда като ключов момент преди предстоящото гласуване.

Политическата ситуация в Гвинея

Референдумът е насрочен за 21 септември и се представя от военната хунта като важна стъпка към възстановяване на демократичните избори. Военният режим пое властта през септември 2021 година при генерал Мамади Думбуя, сваляйки тогавашния президент Алфа Конде, който бе демократично избран, но с авторитарни управленски черти.

След преврата Конде се присъедини към опозицията и оглавява една от трите разпуснати партии. Протести срещу провеждането на референдума са планирани на 5 септември в различни части на страната.

Икономически контекст и значимост

Гвинея, с население от около 14 милиона души, е сред водещите световни доставчици на боксит – основна руда за производството на алуминий. Страната има ключова роля в глобалната индустрия, което допълнително усложнява политическата ѝ обстановка и международния интерес към стабилността и управлението ѝ.